Персевал, или Разказ за Граала

Едва когато Персевал се приближил, той сам видял как алената кръв блестяла на снежната покривка бяла. [4192] Той втренчил поглед във петното кръв алена в снега, защото напомняло руменината на милата му, за която [4196] се сетил в същия момент. Във спомена си потопен, той виждал й лицето бяло, от малко руж поруменяло, [4200] тъй както багрела кръвта безпримерната белота на тази зимна утрин ледна. Като картина ненагледна, [4204] така лицето й било: уста, страни, очи, чело… Би казал, че за първи път така изглеждал му ликът [4208] любим на неговата мила, като че в сняг се е размила голяма капка кръв червена92. Денят отдавна бил наченал… [4212] Стоейки в шатрите си бели, оръженосците видели на хвърлей от самия стан младежа, все тъй замечтан, [4216] и си помислили, че дреме. А крал Артур си спял в туй време. Оръженосците му верни дошли при Сагремор Безмерни [4220] (човек с енергия голяма — каквото почне, мяра няма). Пред шатрата на своя крал в момента той на пост стоял [4224] и рекъл им: — Ехей, кажете в тоз ранен час какво тук щете? — Сир, знаете ли откога там онзи рицар все така [4228] спокойно си седи на коня, с препасан меч, със шлем и броня — Сега ще го накарам аз да дойде с коня си при нас. [4232] Видял се Сагремор принуден Артур веднага да събуди и кралят още във съня си чул неговите фрази къси: [4236] — Сир, вижте! Онзи рицар сякаш на коня спи. — Без да протака, Артур поискал да вървят и конника да доведат. [4240] И ето, само за момент бил Сагремор въоръжен, довели коня му и той напълно бил готов за бой. [4244] На кон от стана в миг излязъл, при рицаря се спрял и казал: — Сир, моля да благоволите пред краля ни да се явите! [4248] Но другият не отговорил. Тогава Сагремор повторил… Един и същ ефектът бил и Сагремор се разярил: [4252] — Веднага, сир, пред мен тръгнете Апостол Петър е свидетел, че тук се слуша мойта воля. Не съм дошъл да ви се моля. [4256] Той тутакси раздиплил стяг и налетял като на враг, предупреждавайки, че може, щом тъй стои, да се наложи [4260] дори и до двубой да стигнат. Но Персевал дори не мигнал, от мислите си се отърсил и за атака вежди свъсил. [4264] Дордето Сагремор да свари противника си да удари, сам копието си строшил. А Персевал тъй ловък бил, [4268] че само с удар по главата го повалил върху земята. Ударил конят му на бяг, до шатрите достигнал чак… [4272] Артуровото обкръжение го срещнало с недоумение. А Ке не счел за неудобно и тук да каже нещо злобно [4276] пред целия Артуров двор: — Сеньори, вижте Сагремор — пешком той след двубоя ходи и рицаря на кон ни води. [4280] Артур се постарал спокойно да каже: — Ке, не е достойно да се надсмиваш днес така над Сагремор! Я ти сега [4284] иди със него да се биеш, да видим как ще го надвиеш! — Със радост, сир! Кажете само и ще прекърша гордостта му. [4288] Насила или не, до тук от мен, а не от някой друг, ще е доведен той и даже сам името си ще ви каже. [4292] Потеглил той въоръжен към рицаря, все тъй вглъбен в онези малки капки кръв. Ке почнал да говори пръв: [4296] — Ей ти, заспалият васал, или ела при моя крал, или ще си платиш прескъпо! Чул Персевал, но не отстъпил, [4300] а тутакси пришпорил коня и с устрем налетял на оня, от който идела закана. Двубоят тутакси захванал [4304] и всеки пръв да блесне искал. Ке здраво копието стискал, но всуе… Още отначало при удар то се разхвърчало [4308] встрани на хиляди парчета. Не се забавил и ответът:

92

Ст. 4211: Описаната сцена е била предмет на множество коментари и тълкувания. Натрупването им в геометрична прогресия ги тласка към все по-екстравагантни интерпретации. Тук ще посочим най-убедителните наблюдения. За пръв път героят, съзерцаващ капките кръв по снега с мисъл за своята любима, проявява признаци за вътрешен живот. И тук Кретиен прибягва до обичайния си способ на обърнатата перспектива: обикновено описанията на женския лик сравняват белотата на кожата със сняг, а румените бузи и алените устни — с кръв, докато тук кръвта и снегът са описани в тяхната материалност, преди да подействат като мнемоничен символ на любимата. Позата на Персевал, опрян на своето копие (ст. 4197 от френския текст), забито до окървавения сняг, сякаш препраща визуално към сцената с кървящото копие в замъка на Граала, което героят съзерцава също така безмълвно. Сцената може да бъде успоредена и с първата среща на Персевал с приятелката на Надменния рицар: орелът, изобразен върху палатката на девойката, е анонс на ястреба, спуснал се върху една от гъските. Друг ефект на хиазъм: нахлувайки в палатката на девойката, Персевал се държи с нея както хищният орел с гъската, докато в сцената с капките кръв по снега той е застинал като изображението на орела върху палатката. Персевал съзерцава неподвижно на коня си капките кръв и хората на Артур решават, че той спи на коня си (ст. 4216, 4229, 4238). Тук позата на героя може да се уподоби с един вече утвърден иконичен образ на поета. В лириката на първия трубадур Гийом IX Аквитански срещаме често асоцииране на поетичното творчество със съновидението. Гийом описва себе си като спящ конник (песен IV). За разлика от сцената с Граала, където загадъчните предмети интригуват героя, но не будят никакви асоциации у него, тук Кретиен описва Персевал в момент на любовно мечтание, напомнящ за ониризма на лирическия аз в куртоазната поезия. Там любовното слово е реминисценция или поетическо видение за любимата.