Персевал, или Разказ за Граала

Говен по-скоро с уважение,

а не с враждебност приближил

и дружески му заявил:
[4436]

— Сир, братски аз ви поздравявам,

макар и да не ви познавам.

Мен крал Артур при вас ме прати

да ви предам, че в своите шатри
[4440]

да ви приеме би желал.

— Сир — отговорил Персевал, —

тук двама ваши вече бяха

и те насила пожелаха
[4444]

да заличат това, което

най-скъпо ми е на сърцето.

Та аз не съм им подчинен!

Загрижени ли са за мен,
[4448]

та идват със такава стръв?

Тук имаше три капки кръв

в снега — червено върху бяло;

помислих, че е засияло
[4452]

лицето на едно момиче,

което толкова обичам.

Как някой си ще ме лиши

от туй, което ме теши?!
[4456]

— Да, прав сте, сир. Но няма как

да бъде някой дебелак

от сходни мисли обладан.

И само явен грубиян
[4460]

посяга на това, което

е драгоценно за сърцето.

Аз просто искам да решите

дали при краля ще склоните
[4464]

да дойдете сега със мене…

Той чака ви със нетърпение.

— Ще дойда само ако знам,

че сенешалът Ке е там.
[4468]

— Да, драги, там е, нали той

ви предизвика на двубой

и вие му добре платихте:

десницата му потрошихте,
[4472]

а другата ръка едва

с навяхване се отърва.

— Получил си е за награда

това, което му се пада…
[4476]

Защо на милата девица

удари той една плесница?

— Това сте вие?! — изумен

възкликнал тутакси Говен. —
[4480]

За вас говорим тук безспир.

А името ви как е, сир?

— Аз Персевал съм. Ами вие?

— Сир, няма за какво да крия —
[4484]

на мене име са ми дали

Говен. — Сеньор Говен, така ли?

— Да, да. — Тогава Персевал

възторга си не овладял:
[4488]

— Ах, сир, аз знам, че много хора

с голям респект за вас говорят.

Наистина ще се гордея,

ако във дружба с вас живея.
[4492]

Говен отвърнал: — И от вас

по-радостен ще бъда аз.

Тогава Персевал добавил:

— Не бих се и минута бавил…
[4496]

За мен ще е висока чест

при крал Артур да бъда днес.

А при това със вас ще имам

приятелство незаменимо.
[4500]

И те протегнали ръце,

прегърнали се от сърце,

прибрали копието, щита

и с радост истинска, нескрита
[4504]

към стана на Артур поели93.

Младежи знатни ги видели

и се завтекли да докладват

на краля, за да го зарадват:
[4508]

— Сир — рекли те, — сеньор Говен

се връща вече, придружен

от онзи рицар. Вижте само

каква е силна радостта му.
[4512]

Излезли всички да ги срещнат,

а Ке и този път с насмешка

на краля рекъл: — Ето, сир,

че сродникът ви най-подир
[4516]

се връща от неравна бран,

в която той е увенчан

със слава, както ми изглежда.

Но как така я той нарежда,
[4520]

че винаги остава квит:

не се е бил, не е и бит.

Защо му е да се сражава

и с меча си да убеждава?
[4524]

Защо ли сили да пилее,

щом като може да успее

там, дето толкоз сили ние

положихме, за да се бием,
[4528]

но не сполучихме, уви.

Ке не преставал да брътви

нелепости по навик стар.

Говен със своя нов другар
[4532]

до двора вече се добрал

и посъветвал Персевал

оръжието си да снеме

и ново облекло да вземе,
[4536]

тъй както си му бил редът.

И наредил да му дадат

да сложи туника красива,

която най да му отива,
[4540]

а после за ръка го хванал

и с него пред Артур застанал:

— Кралю, пред вас стои мъжът,

заради който много път
[4544]

изминахме за две недели.

Откакто бяхте го видели

във двора, вие многократно

за него с чувство най-приятно
[4548]

говорехте, а в този час

самият той е между нас.

— Сполайти, племеннико мил! —

му рекъл кралят, който бил
[4552]

тъй радостен, че чак подскочил,

към гостенина се насочил

и рекъл му: — Добре дошъл

във двора ни! Как бих могъл
[4556]

да ви наричам, момко драг?

— Кралю мой, ще ви кажа как,

аз Персевал съм — тъй зове ме

и майка ми. — От колко време
[4560]

ви чакам, скъпи Персевал —

подел зарадваният крал, —

щом вече сте във моя двор,

за мен самия няма спор,
[4564]

че бих ви задържал, дордето

ви е приятно на сърцето.

След като с вас се разделих,

аз толкова се натъжих
[4568]

защото нямах и представа

къде сте и какво с вас става.

Девойката и моят шут

(той впрочем никак не е луд)
[4572]

достойно бъдеще видяха

за вас… Те много прави бяха.

И тяхното предположение

намери пълно потвърждение
[4576]

във рицарските ви прояви.

Кой дръзнал би да ги постави

сега под някакво съмнение?!

Кралицата била в течение
[4580]

на случая и тя самата

приела с радост новината.

До крал Артур се приближила,

последвана от много мила
[4584]

девойка — същата, която

с усмивка ведра на устата

го бе посрещнала тогава.

А щом видял, че се задават,
[4588]

насреща Персевал излязъл

и със поклон любезно казал:

— Дано ми чуе Бог молбата,

кралице, и на най-добрата
[4592]

от всички дами той да дава

и радости, и чест, и слава!

— Бъди добре дошъл от мен,

младежо храбър, закален
[4596]

в двубои рицарски безчет! —

му рекла тя… Дошла на ред

девойката, която в стана

го бе посрещнала засмяна.
[4600]

Той и към нея се обърнал

и я приятелски прегърнал

със думите: — Девойко, аз

на всичко съм готов за вас.
[4604]

Кълна се в рицарската чест!

Девойката за този жест

била безкрайно благодарна.

И си представяте навярно
[4608]

как рицари, кралица, крал

се радвали, че Персевал

във стана на Артур бил вече…

И всички още тази вечер
[4612]

във Карлион се пак прибрали

и чак до призори гуляли.