Персевал, или Разказ за Граала

Празник в двора на Артур. Нови предизвикателства

Преминал в празненство бога и следващият ден, когато [4616] пристигнала една девица на пепелява магарица. Тя яздела с камшик в ръката, била си вързала косата [4620] на две дебели плитки черни… И ако в книгата са верни словата, казани за нея, и аз тогава също смея [4624] да кажа, че дори и в ада едва ли погледът попада на чак такова грозотило, което не било се мило [4628] с години: цялото й тяло било на въглен почерняло. А вместо светлина в очите — две дупки зеещи: били те [4632] като на плъх; с нос на мъниче, със бърна като на добиче, зъбите й — като нагар, дори с брада — като на стар [4636] козел; устата — като яма, отзад — със гърбица голяма, отпред — досущ като дъска, а разкривените крака [4640] приличали на мотовили; ръцете — дълги като вили, но в ханша, в раменете — здрава, като че ли след малко става [4644] насред хорото да се хване94. И тя посмяла да застане пред краля! Никой дотогава не бил и чувал за такава [4648] грозница. Тя го поздравила, на другите се поклонила, пристъпила към Персевал (той близо до Артур стоял) [4652] и рекла: — Друже, на съдбата отпред е хубава косата, ала отзад е тя плешива. Чак тъй да си страхлив не бива! [4656] Нали при Крал Рибар ти беше и копието, що кървеше, видя? Отвори ли уста, за да попиташ как кръвта [4660] от белия му връх сълзи? Защо не ги попита ти, макар че бе озадачен, за кой ли е предназначен [4664] Граалът? Грях нима ще сториш, ако устата си отвориш? Късмет дошъл ти наготово, а ти очакваш нещо ново! [4668] Ако въпроси бе задал, би оздравял добрият крал: избавил би го от страдание и той с любов и със старание [4672] държал би кралството си в ред. Какво го чака занапред?