С голяма болка във душата
ще си загуби той земята.
[4676]
От злото няма да убегне.
Угроза над мъжете тегне,
жените им ще са вдовици,
а пък прекрасните девици
[4680]
ще тръгнат по сирашки път.
И рицарите ще измрат…
У тебе само е вината95.
След всичко казано момата
[4684]
на краля рекла: — Трябва вече,
кралю, да ида надалече,
да търся някъде приют.
Аз знам един дворец прочут
[4688]
и той се казва Горди замък.
Там рицарите — (има-няма
петстотин и седемдесет)
са си родени със късмет,
[4692]
защото всеки рицар има
мома или жена любима
една от друга по-красива.
Щом някой ваш човек отива
[4696]
към Горди замък, нека знае,
че ако с храброст пожелае
да блесне, в рицарски двубой
е най-добре да влезе той.
[4700]
Но аз и друго място знам
и вярвайте, че тъкмо там
наистина си заслужава
да водиш бой за чест и слава.
[4704]
И ще ви кажа то къде е —
под хълма Монт Есклер. Живее
там в плен една девица клета
и който я спаси от гнета,
[4708]
висока чест ще извоюва
и винаги хвалби ще чува.
Ще има право да запаше,
без ни най-малко да се плаши
[4712]
Магическия меч през рамо.
Кълна се, че лъжа тук няма96.
След като всичко споделила,
дошлата се отдалечила.
[4716]
И тук Говен не се сдържал,
пред сбралите се клетва дал
момата да спаси от гнет.
А пък синът на Нут — Жирфлет
[4720]
заклел се, че друг избор няма,
освен да иде в Горди замък.
А Кахедин им заявил:
— На Зли връх97 още не съм бил.
[4724]
Нататък моят дълг зове ме.
И Персевал не губил време,
и той пред тях поел обет,
от силни пориви обзет,
[4728]
по своя път да тръгне още
сега и две поредни нощи
в едно легло да не преспи98.
Не можел той да се стърпи
[4732]
да не участва във сражение
при всяко ново приключение
и във решителен двубой
победа да спечели той.
[4736]
Държал да разбере нарочно
Граалът за кого е точно
и копието да открие,
което, както знаем ние,
[4740]
от острия си връх кърви.
Налагало се да върви
и всичко нужно да направи.
И ето че застават прави
[4744]
петдесетина храбри воини,
за славни подвизи достойни.
Един на друг те дали клетва
дори живота си да жертват,
[4748]
но в битките да победят,
какъвто и да е врагът.
Те снели празничните дрехи
и взели рицарски доспехи.
[4752]
А в този миг сред глъч и врява
видели, че се появява
Генганбрезил със златен щит,
със синя панделка обшит.
[4756]
Той чинно краля поздравил
и до Говен се приближил
със думите: — Ти, подла твар,
убил си моя господар
[4760]
във гръб. Позор и срам! На съд!
Тук всички ще се убедят,
че си постъпил най-коварно.
Кажи това не е ли вярно!
[4764]
Говен тъй силно бил засегнат,
че чак подскочил като жегнат,
за да измие сам позора.
Но брат му, сър Агравен Горди,
[4768]
го хванал дружески с ръка
и рекъл: — Брате, как така
заради него ще срамиш
рода ни благороден? Виж,
[4772]
че съм готов със меч в ръката
да отмъстя за клеветата99.
— Не, брате — казал му Говен, —
не ще допусна вместо мен
[4776]
честта ми друг да защищава
и вместо мен да се сражава.
Ако съм с нещо прегрешил
и рицаря с позор покрил,
[4780]
аз бих поискал извинение
и бих постигнал помирение.
И всеки би го одобрил…
Но ако си е наумил
[4784]
със клевети да ме обиди,
в най-скоро време сам ще види,
че мене нищо ме не спира.
Кога? Той нека сам избира,
[4788]
животът щом не му е мил.
Заканил се Генганбрезил,
че до четиридесет дена
ще бъдат всички убедени,
[4792]
че подло действал е Говен
и че ще е разобличен
пред краля на Ескавалон100,
а той и от Авесалом
[4796]
бил по-красив и по-напет.
— Тогава ти върви напред —
отвърнал му Говен, — а аз
след теб. Ще видим кой от нас
[4800]
на свойта чест е изменил.
Обърнал гръб Генганбрезил,
а храбрият Говен веднага
за път започнал да се стяга
[4804]
и всеки щял да му отстъпи
кон, шлем, щит, меч, доспехи скъпи,
но той на своите държал.
Говен два щита си избрал
[4808]
и седем коня, и седмина
мъже смелчаци за дружина101.
Тъга обзела двора кралски,
надигнали се вопли кански;
[4812]
не бих могъл да кажа колко
припаднали от страх и болка.
Уверен в своята сполука,
Говен потеглил. Ето тука
[4816]
едно подробно изложение
на цялото му приключение.
Ст. 4683: Упреците на девойката подхващат и разгръщат — този път публично — упреците, отправени вече от братовчедката на Персевал. Героят не е задал два основни въпроса: Защо кърви копието? За кого е предназначен Граалът? Въпросите биха излекували болния Крал Рибар, биха възвърнали плодородието на земята и раждаемостта в страната. Кретиен дьо Троа използва — съзнателно или не — ирландския мотив за забраната („гейс“): магическа сила, която може да се преодолее по строго определен начин, в случая чрез подходящите въпроси. Загадъчната девойка с магарицата напомня за пратениците от Другия свят. Тяхната роля е да оповестят някоя „гейс“ или нечия воля на владетел от Другия свят. Както обикновено при Кретиен, и тук свръхестественото е приглушено.
Ст. 4714: От типологическа гледна точка девойката с магарицата е често срещан персонаж в рицарските романи. Ролята на тези анонимни персонажи, появили се изневиделица, е да нарушават празненството в кралския двор и да отправят предизвикателства, от които да произтичат нови приключения. В случая девойката изпълнява двойна функция: от една страна, тя оповестява провала на необикновената мисия на Персевал (подтиквайки го да опита отново), от друга, насочва вниманието на Артуровото рицарство към приключения от конвенционален характер. В този смисъл може да се каже, че девойката задава две насоки на романното действие: към загадъчното непознато (Граала) и към „познатото“ непознато (традиционните приключения).
Ст. 4795: По-големият брат на Персевал получава рицарски сан в двора на краля на Ескавалон (ст. 466) и загива същия ден. Този трагичен епизод от семейната история на Персевал кореспондира, макар и завоалирано, с простъпката на Говен.
Ст. 4810: Обикновено рицарят се впуска в търсене на приключение сам или евентуално със своя оръженосец. Тук пищното снаряжение и многобройната свита подсказват за нежеланието на Говен да излага живота си на опасност.