Персевал, или Разказ за Граала

Тибо от Тентажел, Мелиан от Лис, Девойката с късите ръкави

Изпърво той в една ливада на група рицари попада. [4820] След всичките пешком вървял млад щитоносец — той държал жребец испански за юздата и носел лъскав щит в ръката. [4824] Говен решил да го попита: — Какви са тези, дето скитат, сеньор, по пътя каменист? — Това е Мелиан от Лис — [4828] достоен рицар, няма спор. — Със него ли сте? — Не, сеньор, аз служа на Трае д’Анет. — Та аз, за Бога, отнапред [4832] познавам го. Къде отива? — Турнир наскоро се открива от Мелиан от Лис и той с Тибо от Тентажел в двубой [4836] ще защищава с меч честта си. Сир, още днес елате с нас и достойнствата си покажете. Говен попитал: — Те, простете, [4840] в двубой ще влязат, но защо? Аз спомням си, че у Тибо самият Мелиан израсна. — Историята е ужасна. [4844] На Мелиан бащата много ценял Тибо, кълна се в Бога, защото бил добър васал. Когато вече той видял, [4848] че ще умира, поверил сина си, който малък бил, в ръцете на Тибо. Но ето че момък станало момчето [4852] и на Тибо във дъщерята се влюбил лудо. А момата изслушала изповедта му и рекла му, че рицар само [4856] обикнала би… Мелиан получил рицарския сан и пак във обич й се врекъл. — Не, срокът, който е изтекъл, [4860] е къс — отвърнала му тя. — За да спечелиш любовта, ще трябва с подвизи да блеснеш. Което се постига лесно, [4864] без да платиш цена голяма, то според мене сладост няма. Ако държиш на любовта ми, в турнир излез срещу баща ми… [4868] Държа да знам в какви ръце ще бъде моето сърце102. — Така бил предизвикан той срещу баща й на двубой: [4872] щом любовта му повелява, как няма да се подчинява! Нали, сир, не ви липсва плам, за да отидете с тях там, [4876] в двореца, и щом стане нужно, да се сражавате задружно. — По пътя, брате, си вървете, а мене тук ме оставете! — [4880] Говен веднага му отвърнал. А другият му гръб обърнал и си по пътя продължил. Но и Говен принуден бил [4884] натам да тръгне и поел към замъка във Тентажел, защото нямало друг път. Там щели да се съберат [4888] с Тибо и близки, и съседи, и неговите братовчеди да го съветват за турнира. Но явно никой не намирал [4892] за нужно да се влиза в бран със господаря Мелиан, защото чакал ги провал. Тибо нареждане издал [4896] на хората от своя род да се зазида всеки вход: по този начин той си бил най-вещ пазач осигурил103. [4900] Обаче само при една потерна нямало стена; вратата й била подпряна с греда дебела от стомана [4904] и със бакърен лост напречно, та можела да служи вечно. Така, без много да се скита, Говен със малката си свита [4908] пред таз врата се озовал (той пътьом вече бил разбрал, че друг път тук не е познат: