От радост аз съм като луда —
[5036]
нали сред чужди и сред свои
най-силен и най-смел е той?
— Не е той — казала сестрата —
това ще проличи в борбата.
[5040]
Околните и този път
едва успели да сдържат
голямата, която с хули
нападала: — Мръснице, чу ли?
[5044]
Как смееш да ми възразиш!
Ти лъжеш и не се свениш.
Сега шамар си заслужаваш,
та друг път много да внимаваш.
[5048]
Плесницата й за беда
била тъй силна, че следа
оставила върху лицето
на малката сестра… Но ето
[5052]
че пак съгледали Говен
и спорът пак бил подновен:
— Защо все още, боже мой,
не се въоръжава той?
[5056]
— Навярно предпочита мир.
— Търговец е и за турнир
дори през ум не му минава.
— Коне купува и продава.
[5060]
— Сараф е, вярвайте на мен,
но като че не е решен
на бедни рицари да дава
това, което притежава.
[5064]
Сребро пренася и посуда.
— Простете ми, но аз се чудя
как туй в ума ви се побра? —
им рекла малката сестра. —
[5068]
Нима един търговец бива
да носи копия такива?
Изглежда дяволът във вас
говори, сигурна съм аз.
[5072]
Нима с оръжие такова
ще тръгне някакъв търговец?
Един сараф тъй изглежда!
Видът му просто ме навежда
[5076]
на мисълта, че той е рицар.
— Видът му, мила хубавице,
едва ли много означава.
Ако си той въобразява
[5080]
налозите да събере
за себе си, то по-добре
да се признае за глупец.
И той, подобно на крадец,
[5084]
извършва нещо, за което
ще си заслужи май въжето.
Говен съвсем наблизо бил
и много ясно доловил,
[5088]
че има в женските задявки
безспорни злостни подигравки,
които го попритеснили
и даже малко разгневили.
[5092]
Ала припомнил си Говен,
че е в измама обвинен,
че трябва да отиде той
клеветника да срещне в бой,
[5096]
да защити честта си сам,
а иначе позор и срам
на своя род ще навлече.
Ако в турнира той рече
[5100]
да вади меч, ще го ранят,
а може и да го пленят
и затова встрани стоял.
За друг бой сили той щадял!
[5104]
Все по-напрегнат боят ставал
и Мелиан с вик настоявал
прислугата да му достави
веднага копия по-здрави.
[5108]
Така, пред главната врата
от сутринта до вечерта
турнир оспорван се развивал
и който с плячка се сдобивал,
[5112]
отнасял я на място скрито.
А междувременно жените
съгледали оплешивял
оръженосец: той държал
[5116]
парче от копие строшено,
а на врата му, закачена
на ремък стар, висяла броня.
Без много да се церемони,
[5120]
една от стеклите се дами
му рекла: — Ако ме не мами
сега умът ми, друже драг,
за мене вие сте глупак.
[5124]
Нима за туй парче си струва
един живот да се рискува?
Я по-надолу погледнете:
богатство — колкото си щете —
[5128]
върху земята си лежи.
На рицар то принадлежи,
но той пък е такъв добряк,
че можеш целия мустак
[5132]
да му оскубеш, без да гъкне.
Луд само няма да отмъкне
това голямо състояние.
Вземете го без колебание!
[5136]
Не виждам кой би ви възпрял.
Оръженосецът видял,
че рицарят стои улисан
и рекъл: — Драги мой, какви са
[5140]
причините, та ти цял ден
стоиш като зашеметен?
Не счупи нито меч, ни щит —
на някого ли си сърдит?
[5144]
— Това съвсем не те засяга —
отвърнал другият. — Я бягай
оттук! Върви където щеш!
Все някой ден ще разбереш
[5148]
защо съм толкова унил.
Оръженосецът не бил
нахален, за да продължава
да пита и да му додява
[5152]
и предпочел да го остави
каквото иска той да прави.
Турнирът свършил в тоз момент…
Мнозина паднали във плен,
[5156]
а пък почти на всяка крачка —
коне убити. Много плячка
съперниците насъбрали,