На фона на общата културно-историческа ситуация на връзките и влиянията между Ирландия, Великобритания, Уелс и Корнуол) и Франция (Армориканския полуостров) опитите за проследяване на конкретни влияния на една творба върху други стигат до задънена улица или до безбрежни хоризонти. Затова се задоволяваме с типологични наблюдения за характера на средновековната култура. Към тях обаче следва да добавим и някои специфични за келтската култура възгледи. Те стоят в основата на тематичен репертоар, от който артуровският роман черпи своите сюжети.
На първо място това е идеята за Отвъдното или за Другия свят8. Най-общо казано, странстването и търсенето на приключения — сюжетно ядро в артуровския роман — се явяват като малко или повече приглушен отзвук на келтския мотив за пътуването в Другия свят. За да разберем религиозните основи на този мотив, трябва да знаем, че келтските представи за смъртта и безсмъртието се различават както от гръко-римските езически традиции, така и от християнските. По този въпрос Питър Б. Елис отбелязва: „Според келтската представа за безсмъртието смъртта представлява само преместване, при което животът продължава с всички негови форми и блага в един друг свят, света на мъртвите, или приказния свят на Отвъдното. […] По думите на Валерий Максим, който пише в началото на I в. сл. Хр., вярата на келтите в Отвъдния свят е толкова силна, че «те си заемат пари, които подлежат на връщане в Другия свят — толкова дълбоко са убедени, че човешките души са безсмъртни.»9“
Келтският божествен пантеон не образува нито стройна ценностна система, нито йерархия. Келтските възгледи за боговете са евхемеристки: в предишния си живот боговете са били обикновени хора. Как изглежда Другият свят? Френският медиевист Жан Фрапие, автор на изследвания върху Кретиен дьо Троа, бретанската материя и Граала, признати за класически, предлага синтезирано описание на Другия свят в келтската митология: „Другият свят на келтите — Елисейски острови в океана, подводни райски места, възвишения, обитавани от духове, подземни палати — е едновременно страната на мъртвите, по-точно на хората, смятани за мъртви, но които може би са още живи, и на боговете, богините и феите; това са блажени места, където никой не остарява, ходът на времето е спрял, а един ден се равнява на цял век. Обаче — и това е най-характерната му черта — ако една водна граница (море, река, непрогледна мъгла) дели тези места от тукашния свят, това препятствие невинаги е непреодолимо. Двата свята могат да комуникират благодарение на далечни мореплавания, на опасни проходи, понякога на обикновени бродове или на междинна зона, през която преминава гонен едър дивеч, бял елен или глиган. Между двата свята съществува своеобразна солидарност, особено по време на големите сезонни празници през есента и пролетта. Ала макар че простосмъртните могат да проникнат в Другия свят и да се върнат оттам при условие, че съблюдават някои предпазни мерки, то Другият свят не е достъпен за всеки. Той изчезва от погледа толкова бързо, колкото се и появява: приключението в Другия свят е само за героя, готов да преодолее страшни и загадъчни изпитания, или пък за щастливеца, обичан от някоя фея.“10
На основата на тези общи характеристики за физическия аспект и обитателите на келтския Друг свят и най-вече на примери от келтските разкази и техния отзвук в артуровския рицарски роман можем да направим още няколко извода относно естеството на това алтернативно пространство11. Ще ги формулираме в четири пункта.
1. Другият свят е разположен отвъд познатия свят на живите. Неговите очертания варират в две плоскости: хоризонтална (остров, замък, градина, поляна, гора); вертикална (подземно или подводно царство, планински върхове, небесни обители). Обикновено героят преминава неусетно границата с Отвъдното. Това става по няколко начина: преследване на рядък дивеч, фантастична езда на кон, чудотворно плаване, преминаване на опасен мост или брод, вторично психическо състояние (сън, силна уплаха, халюцинации). Тези преминавания са сравнително фиксирани, тъй че ако героят открива с изненада новия свят, то публиката винаги е подготвена за срещата с него.
2. Другият свят не е място, където човек попада веднъж завинаги; напротив, героят рано или късно винаги се завръща от там. Връзката между посетителите и постоянните обитатели на Другия свят е възможна. Тя най-често е скрепена с договор или е резултат на свръхестествена принуда. Със своята „достъпност“ и неочаквана близост келтското Отвъдно се утвърждава като привилегировано място за приключения в артуровските романи. В тях обаче неговата другост бива само загатната, а нерядко с предмет и на вторично рационализиране.
8
Предпочитаме израза „Другия свят“ пред по-често срещаните форми на български „Отвъдното“, „Отвъдния свят“, за да запазим отликата между келтското Отвъдно и онова, за което става дума например в българския фолклор. Синтагмата „Другия свят“ е буквален превод на английското Other World и на френското Autre Monde, с които критиката назовава келтското Отвъдно.
10
Jean Frappier.
11
За повече подробности по този въпрос, вж. нашата статия: Стоян Атанасов „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“. — В: