А други с чест се увенчали.
[5160]
На мръкване се уточнили
да продължат със нови сили
двубоите на сутринта.
Когато паднала нощта,
[5164]
отишли всички местни хора
по стаите си. С тях във двора
и рицарят Говен се вмъкнал,
ала на входа се натъкнал
[5168]
на вече стария васал,
тоз, който на Тибо бе дал
съвет в турнирен бой да влезе.
Васалът много бил любезен
[5172]
и рекъл мило на Говен:
— Сеньор, отрада е за мен,
че сте при нас. Наш гост бъдете
и в замъка ни останете,
[5176]
дорде налага ви дългът.
В друг дом не ще ви приютят
тъй топло, както тук при нас,
в това ви уверявам аз.
[5180]
— Премного съм ви задължен,
сеньор — отвърнал му Говен. —
Щом тези топли думи чувам,
приемам и ще ви гостувам.
[5184]
Васалът бързо го отвел
във стаята му и подел
със него братски диалог:
попитал под какъв предлог
[5188]
от схватките цял ден странил.
И другият му обяснил,
че бил най-долно обвинен
в коварство. Затова Говен
[5192]
боял се да не го пленят
или пък в бой да го ранят.
Най-важното било той сам
с меч да измие тоя срам;
[5196]
нали пред всички бил поел
обет да иде на дуел.
Напълно удовлетворен,
васалът поздравил Говен,
[5200]
че е останал настрани,
и тръгнал да го настани
във своя дом за през нощта.
Пред господарската врата
[5204]
тогава се събрали хора
и взели за Говен да спорят,
изказвайки неодобрение
за странното му поведение.
[5208]
Те взели да се наговарят
да го накаже господарят,
когато там се появила
голямата сестра: решила
[5212]
тя да излее яростта си
и гневно рекла на баща си:
— Сеньор, бъдете убеден,
че не отиде този ден
[5216]
на вятъра. И слава богу!
Дори спечелихте. Аз мога
изгодите да изредя.
Дължа да ви предупредя,
[5220]
че трябва гостът нежелан
тозчас да бъде задържан.
А който тук го е довел,
не би се никога наел
[5224]
пред всички да го защищава.
Той явно иска да минава
за рицар. Всъщност се преструва,
защото смята да търгува
[5228]
със стоката си, без да трябва
да плаща данък. Той ограбва
по този начин всички нас.
Зависи от самия вас
[5232]
дали лъжецът ще получи
дължимото — да се научи
да бъде малко по-почтен.
А той сега е у Гарен,
[5236]
сина на Берта, и у тях
ще пренощува. Аз видях
как те отидоха нататък.
Изглежда смогнала момата
[5240]
с твърденията си неверни
добрия рицар да очерни,
защото мигом яхнал коня
баща й, за да търси оня
[5244]
лъжец. Но малката сестра
видяла своя мил баща,
че бърза рицаря да свари,
и рекла да го изпревари
[5248]
отзад през портичката скрита,
така че бдителната свита
да я не види. У Гарен,
където вече бил Говен,
[5252]
посрещнали я две сестри,
Гареновите дъщери.
Зарадвали се те и двете,
обгърнали й раменете,
[5256]
целунали я по страните,
по устните и по очите
и я завели в свойте стаи.
А междувременно баща им,
[5260]
като човек със важен сан,
и неговият син Бертран
отивали да разговарят
за нещо важно с господаря.
[5264]
Ала го срещнали по път
и тъкмо да го поздравят,
Тибо пред двамата признал,
че накъм тях сам той вървял.
[5268]
— Сеньор, това ни прави чест,
пък и у нас скъп гост е днес,
най-хубавият и сърцат
от рицарите в този свят.
[5272]
— Да беше истина! Но не.
Та той търгува със коне,
а иска да ни заблуждава.
Затвор по-скоро заслужава.
[5276]
— Сеньор, нали съм ваш васал
и доказателства съм дал,
че винаги съм бил почтен.
Той явно е оклеветен.
[5280]
От ранга си готов съм аз
да се откажа. Даже с вас
приел бих да се разделя,
ала не ще ви позволя
[5284]
едно подобно изявление.