Выбрать главу
и рекла на сестра си: — Виж ти на какъв герой държиш! Я погледни сега къде е твоят мил! Хвали го де! [5536] Нали безспорно права бях, когато вчера ти твърдях, че има тук и по-добри. В това се всеки увери. [5540] Веднага взела да крещи голямата: — Ще млъкнеш ти сега, негоднице, мръснице, защото от една плесница [5544] главата ти ще се завие. — Защо, за бога, ще ме биеш? Аз само истина говоря! Нали видяха всички хора [5548] как Мелиан бе повален от коня, а сега, сразен, лежи, не можейки да стане. Дори със риск бяс да те хване, [5552] аз всичко ще повторя пак: та кой ли тук не вижда как сега е проснат на земята и само мърда със краката! [5556] Голямата била готова да я удари, но отново събралите се я възпрели. Тогава дамите видели [5560] да приближава тъкмо оня млад рицар, който водел коня. Щом той девойката открил, веднага й го подарил, [5564] а тя от радост засияла и благодарности предала за своя рицар, който бил тъй смел, че Мелиан сразил. [5568] Той можел всеки друг да снеме за миг от бойното му стреме, ако противникът желае със него да се запознае [5572] чрез меч във рицарски двубой. Като че ли за пръв път той увлечен по конете бил и даже четири пленил. [5576] И както всеки е разбрал, той Мелиановия дал в дар на Тибо на дъщерята. Със втория зачел жената [5580] на мъдрия васал. Най-сетне Говен за подходящо сметнал останалите да дари на неговите дъщери. [5584] Турнирът свършил и Говен бил за герой провъзгласен, а още не било обяд. На влизане в самия град [5588] подир прославения рицар проточила се върволица от хора — искали да знаят какъв е той, от кой ли край е. [5592] Но щом от тях очи отвърнал, любимата девойка зърнал, а тя до него приближила, за стремето се уловила [5596] и казала; — Не зная как сега, сеньор любим и драг, да ви благодаря. — Тогаз, щом чул приятния й глас, [5600] той рекъл: — Мила моя, знай, че няма тъй далечен край, от който да не се завърна. Света, щом трябва, ще обърна. [5604] Дори когато остарея и ми косите побелеят, аз пак ще съм все тъй готов, когато чуя твоя зов, [5608] при теб да дойда на мига на помощ да се притека. — Сполай ви много! — рекла тя. Тогава нейният баща, [5612] понеже всичко бил видял, се приближил и настоял пред рицаря да му гостува и във дома му да нощува, [5616] признавайки си, че желае и името му да узнае. Поканата му не приел Говен, ала за нужно счел [5620] да отговори на въпроса: — Сир, името Говен аз нося. Щом някой иска да го знае, не ще го крия — да, това е. [5624] Но ако никой ме не пита, тогава просто предпочитам да си мълча. — Щом туй разбрал, Тибо направо засиял [5628] от радост и повторил пак: — Сеньор, та аз не виждам как поканата ще отклоните. Не бива днес да си вървите. [5632] Повярвайте, такава чест на рицар като вас до днес все още аз не съм отдавал. Тибо не спрял да настоява, [5636] но не склонил добрия рицар. Тогава милата девица със госта се съобразила, за сбогом го благословила, [5640] към него ниско се навела чак до краката му и взела да ги целува… На Говен тя казала с тон най-почтен, [5644] че е направила така, защото иска отсега, където и да се окаже (и в най-далечния кът даже), [5648] той да си спомня все за тоя момент. — Не бой се, мила моя! — спокойно рекъл й Говен. — Ти винаги ще бъдеш с мен, [5652] в които и да съм предели109. Те сбогом след това си взели и тези, дето там стояли, от все сърце му пожелали [5656] късмет, осланяйки се Богу.
вернуться

109

Ст. 5653: Епизодът с Девойката с късите ръкави внася непознат елемент в описанията на рицарските турнири, доколкото рицарят брани честта на едно дете. Как да си обясним тази уникална ситуация? Средновековната литература, общо взето, не говори за деца и това се обяснява с факта, че детето не присъства в тогавашната ценностна система, отразявана по един или друг начин от литературата. Дали пък Кретиен не иска да разшири територията на рицарските благодеяния? Ако изхождаме обаче от основната смислова линия на романа и приемем, че приключенията на Говен илюстрират идеята за безпътицата на светското рицарство, размяната на галантни признания между Говен и момичето могат да се тълкуват като пародия на куртоазната етика, легитимираща рицарския турнир.