Персевал, или Разказ за Граала

В замъка на Ескавалон

Потеглил той, пътувал много, а щом дошла нощта, се спрял във манастир и там преспал. [5660] Когато пак изгрял денят, Говен със своите на път поел. След малко те видели сърни, които си пасели [5664] край гъста, сенчеста дъбрава. Той спрял дружината тогава и заповядал на слугата, тоз, който водел за юздата [5668] най-хубавия кон, веднага за лов да почне да го стяга и копие да му даде, а след това да отведе [5672] жребеца, вече изморен, на който досега Говен бил яздил. Без да се забави, слугата нужното направил. [5676] Говен препуснал своя кон и сърните втурнал се да гони, със копието бял сръндак110 ударил по врата и пак [5680] повторил, но сръндакът скочил и към гората се насочил. Говен животното пак погнал, но да го улови не смогнал, [5684] защото конят му се спрял внезапно — той бил обосял с единия си преден крак111. Говен не виждал вече как [5688] със този кон ще продължи… Той нямало да издържи. Запрели другите коне, Говен тогава на Йоне [5692] посочил коня и попитал защо със предното копито накуцва. Другият откликнал, крака на коня леко вдигнал, [5696] видял, че липсвала подкова, и казал: — Нужно е със нова да бъде конят подкован, сеньор, и някакъв налбант [5700] ще трябва бързо да открием. Налага се сега и ние по-бавно да вървим нататък. Те пак поели. И когато [5704] до замък стигнали, видели, че хора с кучета вървели насреща им; след тях — ловци с колове остри и стрелци [5708] със лъкове, а пък слугите след тях им носели стрелите. След всички — групата голяма на рицарите, като двама [5712] от тях вървели най-отзад. Единият бил доста млад и между всички най-красив. Единствен той с поклон учтив [5716] Говен радушно поздравил и за юздата уловил красивия му боен кон и казал с повеляващ тон: [5720] — Сир, спрете моля! Аз дължа да ви призная, че държа да бъдете скъп гост у нас. Сестра ми тъкмо в този час [5724] е вкъщи, тя е много мила и с радост би ви настанила. Ще идете там с този мой приятел. — И тогава той [5728] до другия се приближил и му заръчал: — Друже мил, при моята сестра идете със него и я поздравете. [5732] Кажете й добре да знае, че ако още вярна тя е на братството ни и рече на някой да се обрече, [5736] това е този рицар само112. Да вярва тя във честността му, тъй както вярва и на мен. Той нека бъде настанен, [5740] пък аз тук няма да се бавя — готов съм всичко да оставя, за да съм с него. — И Говен от рицаря бил придружен [5744] до там, където всички вече го мразели. Но отдалече не можел и да предполага, че на опасност се излага. [5748] Той хвърлил взор към онзи замък, издигнат от най-хубав камък съвсем наблизо до морето; огледал мястото, където [5752] били защитните стени и кулата, а пък встрани простирал се самият град. И всеки своя занаят [5756] си гледал, за да преживява: тук шлемове се изковават, а там пък ризници плетат, едни на станове тъкат, [5760] а облекла ушиват други; сараф предлага ти услуги, седло ли търсиш — при сарача, за щит и шпори — при ковача, [5764] тук някой гербове изписва, друг платове там боядисва, ще видиш също как леяри метали леят, как златари [5768] предмети ваят най-изящни: различни прибори и чаши, със диаманти обковани, колани, пръстени, гердани… [5772] Когато някой наблюдава какво из улиците става, помислил би, че всеки ден във този град е уреден [5776]