Персевал, или Разказ за Граала

безкраен панаир, богато отрупан със сребро и злато. Където и да се обърнеш, мед, восък и храни ще зърнеш [5780] и най-различни скъпи кожи, с една реч — стоки всевъзможни113. След като тук и там се спрели, за да погледат, те поели [5784] на път към замъка, където посрещнали ги и конете въвели. Рицарят любезно предложил на Говен да влезнат [5788] сами във кулата, в която открили лесно те сестрата. Към нея рицарят веднага се приближил и рекъл: — Драга [5792] девойко, поздрав приемете от брат ви лично и срещнете днес този рицар с чест такава, с каквато тука заслужава [5796] приет да бъде роден брат или пък най-добър познат. И не пестете средства, щом той гост ще бъде в този дом. [5800] Бъдете щедра и учтива със него. Аз сега отивам да стигна другите в гората. Преди да тръгне той, сестрата [5804] му рекла: — Моят брат от мен да бъде преблагословен, щом като е благоволил да ми изпрати този мил, [5808] изискан млад човек, защото той явно не ми мисли злото. А пък на госта с поглед благ тя казала: — Младежо драг, [5812] добре дошъл у нас бъдете, до мен елате и седнете. Заради вас и хубостта ви и щом сам брат ми е отправил [5816] молба такава, с радост аз бих всичко сторила за вас. И нищо друго на Говен не му оставало, освен [5820] поканата й да приеме, да бъде за известно време с такава хубава мома, която искала сама, [5824] без страх, че някой ги следи, със него да си поседи и за любов да си говорят. Какво ли по-добро да сторят! [5828] Той врекъл й се във любов, повтаряйки, че е готов до гроб да бъде верен рицар на тази хубава девица114. [5832] Как тя да се възпротиви на любовта му! Но, уви, в миг на целувки и наслада, във стаята им с изненада [5836] се вмъкнал някакъв васал, веднага той Говен познал и почнал злобно да крещи: — Бъди проклета вечно ти, [5840] девойко, бог да те убие! С позор и срам ще те покрие мъжът, с когото ти бесуваш, прегръщаш го и го целуваш. [5844] Не с устните си, а с ръцете да бе изтръгнала сърцето на този негодяй. Дългът ти така изисква. Рядко пъти [5848] една жена презира злото и се застъпва за доброто… Че май не е жена жената, когато тачи добротата. [5852] А ти си си жена, защото без срам целуваш се в леглото с човека, причинил смъртта на собствения ти баща. [5856] Когато женското създание обхванато е от желание, то малко се интересува какво на другите ще струва. [5860] Щом като тези думи казал, васалът бързо си излязъл… Говен направо онемял от чутото и не успял [5864] дори устата да отвори и нещо да му отговори. Изпаднала в несвяст сестрата и в миг се свлякла на земята. [5868] Говен я вдигнал пребледняла и от уплаха премаляла. А щом на себе си дошла, девойката все пак могла [5872] да каже: — Свършено е с нас! Аз ще умра заради вас, а вие пък заради мене… Нам тежък жребий отреден е. [5876] След малко тук ще се сберат над седем хиляди: градът ще дойде като на голям събор. Със сигурност аз знам, [5880] че в кулата ни има много оръжие, и слава богу! Сега ще ви се предостави. Със цяло кралство ще се справи, [5884] ако със него разполага, един смел рицар. — И веднага тя всичко нужно натъкмила и рицаря въоръжила. [5888] Тогава влюбените наши помислили, че ги не плаши опасност чак така голяма. Ала Говен видял, че няма [5892] щит, с който да се пази в бой. Но в този миг съгледал той дъска за шах и казал: — Драга, да търсите не се налага. [5896] И фигурите от дъската съборил право на земята и казал си: — Да заповяда

113

Ст. 5782: Това описание на оживена градска дейност е в съзвучие с разцвета на занаятите и търговията в гр. Троа по времето на Кретиен.

114

Ст. 5832: За разлика от повечето герои на рицарски романи, които имат една-единствена дама, Говен с лекота отдава сърцето си на мнозина. Някои критици говорят за „донжуанството“ на Артуровия племенник.