Читать онлайн "Персевал, или Разказ за Граала" - де Труа Кристьен - RuLit

така че много трудно двама мъже могли един до друг да минат. За отбрана тук [6024] би стигнал и един смел рицар — той с меч във своята десница би пръснал мозъка на тия натрапници. Но най-добрият [6028] бранител вече вътре бил. А този, който бил склонил във своя дом да го покани, не мислел, че така ще стане. [6032] Той бързал вкъщи да си иде по-скоро своя гост да види, но в миг изпаднал във почуда, като съзрял тълпата луда [6036] основите да подкопава сред безподобен шум и врява. Не подозирал, че Говен бил вътре в същия момент. [6040] Но след това Генганбрезил бунтарите предупредил на кулата да не посягат и начаса да се разбягат. [6044] А те съвета не приели и му отвърнали, че щели да сринат кулата със взлом, и него да затрупат, щом [6048] той вътре с другия остава. Разбрал Генганбрезил тогава, че няма да се справи сам със насъбралите се там. [6052] Затуй принуден се видял да иде на самия крал да се оплаче от тълпата. А кралят тъкмо от гората [6056] завръщал се със своите хора и рицарят го заговорил: — Сир, кметът с първенците градски се втурнаха сред крясък адски [6060] двореца ви да разрушат. Честта ви те ще опетнят. Безкрайно ще ме наскърбите, ако сега не ги склоните118 [6064] да спрат… В измяна и от мен бе обвинен сеньор Говен, но той след вашата покана на гости в замъка остана. [6068] Един крал как ще позволява такъв гост да се наскърбява! Та той кого е нагрубил! А кралят на Генганбрезил [6072] отвърнал: — И за мен е срам, че хората ми чак дотам са стигнали. И да го мразят, честта си аз не ще погазя [6076] и няма никой да оставя със госта ми да се разправя119. След тези думи те поели към кулата и там видели [6080] народа, който продължавал да вдига безподобна врява. И кралят наредил на кмета: — Обсадата веднага спрете! [6084] И всеки вкъщи се прибрал… Но имало един васал с такъв голям авторитет, че разни хора за съвет [6088] били при него всеки ден. Та той във същия момент на краля казал: — Сир, такава отплата днес си заслужава [6092] предателят, убил баща ви. Та как народът да сподави една бушуваща омраза! Но ваша милост му оказа [6096] гостоприемство в този двор, според което от затвор и от нападки защитен е. Генганбрезил е според мене [6100] единственият, имащ право с престъпника да се разправя, защото пред Артур той стана и обвини Говен в измяна. [6104] Говен дошъл е без съмнение от вас да моли извинение. Не мислите ли, сир, че може присъдата да се отложи [6108] с една година и Говен от вас да бъде задължен да търси копието странно със връх, от който непрестанно [6112] на малки капки кръв извира. И нека сам Говен избира: или да разбере къде е то и да го предаде [6116] на вас, или пък да остане до гроб във вашите зандани. И нека той едва тогава да бъде хвърлен с пълно право [6120] в затвора мрачен да изгние. Сир, сигурен бъдете вие, че неговото поведение не заслужава снизхождение. [6124] Съвет от мене приемете и всички средства приложете изменникът проклет, омразен наистина да бъде смазан. [6128] Добрият крал не възразил и заедно с Генганбрезил отишли в кулата, в която била останала сестрата [6132] със вид напълно съкрушен, а същевременно Говен не чувствал нито смут, ни страх. Генганбрезил дошъл при тях, [6136] към девойката с глава за поздрав кимнал, след това погледнал рицаря и казал: — Сир, вие в кулата сте влязъл, [6140] защото ви поканих лично. Но явно трябваше изрично на тръгване да настоявам да не показвате такава [6144] нелепа дързост в този замък и в този град, където няма да бъдете приет учтиво. За случилото се не бива [6148] да спорим. — Мъдрият васал при чутото не се сдържал и казал: — Бог ми е свидетел, сеньори, сигурни бъдете, [6152] че този спор ще уредим. Не бива никой да виним за пристъпите на тълпата. От само себе си нещата [6156] едва ли ще се наредят до Страшния фатален съд. Сеньори, затова ви моля да действате по кралска воля: [6160] с година спора отложете! Сеньор Говен, сега вървете където искате, обаче обет ще сторите, така че [6164] в най-кратък срок да донесете тук копието, от което на капчици кръвта се стича120. Че както книгата предрича, [6168] когато дойде му денят, със него ще опустошат цял Логър — на Артур земите, свърталището на Ламите121. [6172] Обет пред краля поемете и волята му изпълнете! — Бих предпочел да ме оплачат или пък болен да се влача [6176] пет-шест лета мъртвешки блед, отколкото с такъв обет да се обвържа в този ден — отвърнал сдържано Говен. — [6180] Не от смъртта се плаша днес, а от един живот без чест. Васалът рекъл: — Пази боже да иска някой да изложи [6184] с такъв обет на риск честта ви. Днес случаят ви предостави възможност да се закълнете, че в кратък срок ще донесете [6188] сам копието в този двор. Не стане ли, не е позор — ще свърши всичко със това. — Приемам вашите слова [6192] и съм за клетвата готов. Ковчеже със красив обков донесли му и сир Говен, пред всички дал обет свещен [6196] каквото трябва да направи и копието да достави. Та ето как отложен бил дуелът със Генганбрезил [6200] най-малко за година време. Преди на път пак да поеме, той на момата сбогом казал, пред спътниците си излязъл [6204] и настоял по домовете да си отидат и конете със себе си да отведат, а Гренгалет122 да задържат. [6208] Така, разтърсени от плач, с прославения си водач младежите се разделили, сърцата им от скръб се свили… [6212] Ала подробности от мен недейте чака — за Говен не се и дума споменава в частта, която посвещавам [6216] на моя разказ за Граала.