Персевал среща вуйчо си отшелника
123
Ст. 6219: Редуващото се повествование, което Кретиен въвежда тук, проследявайки приключенията ту на единия, ту на другия герой, ще стане основен способ в романите в проза през следващия XIII в. Т.нар. „преплетено повествование“ (
124
Ст. 6223: Този период от пет години не се вмества в общата хронология на романа. Затова и някои критици са изказвали мнението, че въпросната част е дело на друг автор и е вмъкната допълнително. Подобна теза влиза обаче в разрез със стиловото и езиковото съответствие на този епизод спрямо останалата част на романа. Смятаме, че най-вероятно Кретиен е имал нужда да спомене по-продължителен период от време, за да илюстрира идеята си за забравата на Бога, в която изпада героят. А идеята за „забравата“ е важно продължение на темата за целеустремеността на Персевал, която често го прави сляп и глух за околните. Така героят предизвиква и смъртта на майка си. С други думи, липсата на християнско милосърдие води героя до забрава на Бога.
125
Ст. 6243: Тази среща е огледално — и следователно преобърнато — отражение на първата среща на Персевал с рицарите. Тогава групата е от пет рицари, които търсят други пет, плюс три дами. Други ръкописи на романа (например ръкопис № 12576 от Френската национална библиотека, издаден от Уилям Роч) или друг вариант на ръкописа Guiot, по който е направен българският превод, споменават във въпросния пасаж за трима рицари и десет дами. Така втората среща (3 рицари + 10 дами) се явява точна инверсия на първата (10 рицари + 3 дами). Ала зад формалната прилика между двете срещи откриваме дълбоката смислова разлика. При първата героят открива рицарството, при втората — Бога.