Персевал, или Разказ за Граала

За Божията доброта

тогава не помислих даже.

— Мой друже, трябва да ми кажеш
[6384]

как те наричат! — Персевал.

Веднага другият разбрал

с кого наистина говори

и казал: — Братко, грях си сторил
[6388]

и сам не си могъл да знаеш,

че някой ден ще се разкаеш.

Ти злото си го причинил,

когато си се разделил
[6392]

със майка си. Тя пред вратата

от скръб издъхнала, горката.

Грехът за нейната кончина,

мой друже, този грях причина
[6396]

за твоите беди е бил.

Най-много си си навредил,

когато чудния Граал

и копието си видял,
[6400]

ала не си задал въпроса

те откъде са, на кого са.

И ако твойта майка мила

не те била благословила
[6404]

при тръгването ти, не знам

как щеше да се справиш сам.

Заради нея Бог е бдял

над тебе, драги Персевал.
[6408]

Човек би казал, че грехът

като със брадва онзи път

езика ти е бил отсякъл

и тъй те е лишил от всяка
[6412]

възможност ти да проговориш.

Едва ли можеш да оспориш

това, че никак не върви

да гледаш как безспир кърви
[6416]

върхът на копието там

и да мълчиш. Нима си ням?

Ако не глупост, то какво е

да не попиташ за кого е
[6420]

Граалът бил предназначен.

На брат ми той е подарен.

А майка ти ни е сестра.

Навярно вече сам разбра,
[6424]

че брат ми всъщност е бащата

на Крал Рибар. Но на софрата

синът не слага сьомга, чига —

едната просфора му стига127.
[6428]

Поднасят му я във Граала.

Лета петнайсет, вечност цяла,

стои в дома си този мъж,

без да излезе ни веднъж128.
[6432]

На тебе като изкупление

за стореното прегрешение

сега аз нещо ще възложа.

— О, вуйчо, туй не ме тревожи.
[6436]

Заръчайте каквото щете,

но по роднински ме зовете.

Щом мама е сестра на вас,

нали ваш племенник съм аз.
[6440]

— Така е, племеннико драг.

Веднага ще ти кажа как

ти сам да си спасиш душата.

Когато зазори зората,
[6444]

във църква влез за покаяние,

прави го с искрено желание

и нека нещо обичайно

това да е. Ако случайно
[6448]

не се намира църква там,

иди в друг някой близък храм

(в параклис или в манастир)

да търсиш за духа си мир.
[6452]

Щом чуеш утринна камбана

и час за месата настане,

и да си закъснял дори,

влез в храма и си отвори
[6456]

душата. Остани до края

с молитва да заслужиш рая.

На Бога ти се уповавай,

обичай Бога, уважавай
[6460]

достойните мъже, жени.

Свещеник видиш ли, стани!

Това не ще ти струва много,

а е така угодно Богу,
[6464]

защото знак е на смирение.

Със отзивчивост, с уважение

отнасяй се спрямо жените,

омъжените и момите,
[6468]

и към вдовиците, защото,

направиш ли добро, доброто

при теб самия се завръща.

И затова недей обръща
[6472]

ти гръб на никоя от тях.

Мил племеннико, длъжен бях

да кажа в кой път да вървиш,

ако наистина държиш
[6476]

да се избавиш от злините

и да се радваш пак на дните,

с които Бог те е дарил.

Съгласен ли си? — Вуйчо мил,
[6480]

какво ли друго ми остава?

— Ще трябва да стоиш тогава

три дена тук за покаяние

и като мене да се храниш.
[6484]

Пак на молитва се отдал

отшелникът, а Персевал

след него почнал да шепти

със цел да я запамети.
[6488]

Повтарял често имената

на Бога, както на земята

мълви ги всеки при опасност

от смърт, от бедствие ужасно.
[6492]

Добре запомнил Персевал

молитвата и обещал

без нужда да не я повтаря.

Застанал после до олтара
[6496]

да чуе месата до края

и през сълзи да се разкае,

да се почувства утешен.

А вечерта на този ден
[6500]

той хапнал малко от храната,

която сложил на софрата

отшелникът: маруля, лапад,

кресон, просо и бяла ряпа,
[6504]

вода и черен хляб овесен.

А пък на коня бил занесен

овес във крина възголяма,

сено и пълен кош със слама.
[6508]

И Персевал, все тъй смирен,

си спомнил, че на този ден

разпънат бил Исус Христос.

А след това в молитви, в пост
[6512]

дочакал, осенен от щастие,

великденското си причастие129.