За Божията доброта
тогава не помислих даже.
— Мой друже, трябва да ми кажеш
[6384]
как те наричат! — Персевал.
Веднага другият разбрал
с кого наистина говори
и казал: — Братко, грях си сторил
[6388]
и сам не си могъл да знаеш,
че някой ден ще се разкаеш.
Ти злото си го причинил,
когато си се разделил
[6392]
със майка си. Тя пред вратата
от скръб издъхнала, горката.
Грехът за нейната кончина,
мой друже, този грях причина
[6396]
за твоите беди е бил.
Най-много си си навредил,
когато чудния Граал
и копието си видял,
[6400]
ала не си задал въпроса
те откъде са, на кого са.
И ако твойта майка мила
не те била благословила
[6404]
при тръгването ти, не знам
как щеше да се справиш сам.
Заради нея Бог е бдял
над тебе, драги Персевал.
[6408]
Човек би казал, че грехът
като със брадва онзи път
езика ти е бил отсякъл
и тъй те е лишил от всяка
[6412]
възможност ти да проговориш.
Едва ли можеш да оспориш
това, че никак не върви
да гледаш как безспир кърви
[6416]
върхът на копието там
и да мълчиш. Нима си ням?
Ако не глупост, то какво е
да не попиташ за кого е
[6420]
Граалът бил предназначен.
На брат ми той е подарен.
А майка ти ни е сестра.
Навярно вече сам разбра,
[6424]
че брат ми всъщност е бащата
на Крал Рибар. Но на софрата
синът не слага сьомга, чига —
едната просфора му стига127.
[6428]
Поднасят му я във Граала.
Лета петнайсет, вечност цяла,
стои в дома си този мъж,
без да излезе ни веднъж128.
[6432]
На тебе като изкупление
за стореното прегрешение
сега аз нещо ще възложа.
— О, вуйчо, туй не ме тревожи.
[6436]
Заръчайте каквото щете,
но по роднински ме зовете.
Щом мама е сестра на вас,
нали ваш племенник съм аз.
[6440]
— Така е, племеннико драг.
Веднага ще ти кажа как
ти сам да си спасиш душата.
Когато зазори зората,
[6444]
във църква влез за покаяние,
прави го с искрено желание
и нека нещо обичайно
това да е. Ако случайно
[6448]
не се намира църква там,
иди в друг някой близък храм
(в параклис или в манастир)
да търсиш за духа си мир.
[6452]
Щом чуеш утринна камбана
и час за месата настане,
и да си закъснял дори,
влез в храма и си отвори
[6456]
душата. Остани до края
с молитва да заслужиш рая.
На Бога ти се уповавай,
обичай Бога, уважавай
[6460]
достойните мъже, жени.
Свещеник видиш ли, стани!
Това не ще ти струва много,
а е така угодно Богу,
[6464]
защото знак е на смирение.
Със отзивчивост, с уважение
отнасяй се спрямо жените,
омъжените и момите,
[6468]
и към вдовиците, защото,
направиш ли добро, доброто
при теб самия се завръща.
И затова недей обръща
[6472]
ти гръб на никоя от тях.
Мил племеннико, длъжен бях
да кажа в кой път да вървиш,
ако наистина държиш
[6476]
да се избавиш от злините
и да се радваш пак на дните,
с които Бог те е дарил.
Съгласен ли си? — Вуйчо мил,
[6480]
какво ли друго ми остава?
— Ще трябва да стоиш тогава
три дена тук за покаяние
и като мене да се храниш.
[6484]
Пак на молитва се отдал
отшелникът, а Персевал
след него почнал да шепти
със цел да я запамети.
[6488]
Повтарял често имената
на Бога, както на земята
мълви ги всеки при опасност
от смърт, от бедствие ужасно.
[6492]
Добре запомнил Персевал
молитвата и обещал
без нужда да не я повтаря.
Застанал после до олтара
[6496]
да чуе месата до края
и през сълзи да се разкае,
да се почувства утешен.
А вечерта на този ден
[6500]
той хапнал малко от храната,
която сложил на софрата
отшелникът: маруля, лапад,
кресон, просо и бяла ряпа,
[6504]
вода и черен хляб овесен.
А пък на коня бил занесен
овес във крина възголяма,
сено и пълен кош със слама.
[6508]
И Персевал, все тъй смирен,
си спомнил, че на този ден
разпънат бил Исус Христос.
А след това в молитви, в пост
[6512]
дочакал, осенен от щастие,
великденското си причастие129.
Ст. 6428: Думите на отшелника са показателни за подмяната в символиката на Граала: от съд, побиращ много риба (своеобразен рог на изобилието), Граалът се превръща в потир, съдържащ просфора — едно от фундаменталните тайнства в християнството. Духовната храна, чийто материален израз е Светото причастие, се явява сублимация на земната храна, така както т.нар. „мистично тяло“, тоест тялото на възкръсналия Христос, което вече е нетленно, е победа над смъртта. Обобщено може да се каже, че при Кретиен Граалът е двойствен символ: езически (келтски рог на изобилието) и християнски (духовната храна на нетленното тяло).
Ст. 6432: След срещата на Персевал с неговата братовчедка, след упрека от страна на Грозната девойка с магарицата това е третото и по същество първо обяснение за Граала. Едва сега научаваме за истинското му предназначение на съд за просфора — свещената храна, която поддържа живота на стария крал. Благодарение на Светото причастие тялото на бащата на Крал Рибар живее нетленно от петнадесет години. По същество тук Кретиен заимства от агиографията — най-широко разпространения по онова време словесен жанр — възгледа за тялото на светеца, което Божията благодат е освободила от биологичните закони. За отбелязване е, че бащата на Крал Рибар няма аналог в келтските митове. Този персонаж отсъства и в повечето романи за Граала от XIII в. Второто важно откритие се отнася до родствените връзки на героя с Крал Рибар, с баща му и с отшелника. Става ясно, че Кретиен обвързва всяка важна истина, която героят научава, с разкрития за неговото родословие. Схематично погледнато, житейският опит на Персевал преминава през четири етапа, всеки от които съчетава нова духовна ценност с непозната досега роднинска връзка: 1) Откриването на рицарството става повод героят да научи историята на своето семейство (смъртта на баща му и на двамата му братя); 2) Откриването на любовта става повод Персевал да научи за роднинската връзка на Бланшфльор с Горнеман. Ще отбележим също, че Бланшфльор подобно на Персевал има двама вуйчовци: единият е Горнеман, другият е свещеник; 3) Персевал научава за своя провал в замъка на Граала от братовчедка си, която преоткрива; 4) Предназначението на Граала се разкрива едновременно с важните роднински връзки на героя по майчина линия. Биографията на Персевал се оказва тясно преплетена с агиографията на стария крал на Граала. Така линиите на родословието се разкриват успоредно с уроците по богословие.
Ст. 6514: Епизодът с християнското покаяние на героя бележи кулминация в християнизирането на Граала и на рицарското поприще на Персевал. До този момент, а и след него препратките към християнската религия и обредност са бегли и най-общи.