Персевал, или Разказ за Граала

оттам не се е никой върнал. Раненият глава обърнал и казал му: — Защо тогава човек да ви разубеждава? [6624] Вървете, щом така държите със храброст да се отличите. Аз бих желал да ви помоля, ако по Божията воля [6628] се върнете отново тук (такова чудо с никой друг не е било и няма как и в бъдеще човешки крак [6632] оттам обратно тук да стъпи), та аз ви моля, друже скъпи, да минете по тез места, за да научите вестта [6636] за мойта смърт или дай боже тук живи да се срещнем… Може да съм напуснал този свят. Ако е тъй, за благодат [6640] Господна тук се помолете и за девойката сторете каквото трябва: нека тя не знае що е нищета [6644] и нивга срам да не изпита. На вас бих искал да разчита една девойка милостива, възпитана, благочестива, [6648] със ум и хубост надарена. Тя страда днес заради мене: да плаче и скърби не спира, като ме гледа, че умирам. [6652] Разчувствал се Говен тогава и почнал да го уверява, че ще помогне най-добре, ако беда не го възпре, [6656] на тази мила хубавица. Сбогувал се добрият рицар със тях и се отдалечил, гори и ниви прекосил, [6660] до чуден замък се добрал (какъвто в Павия видял): оттук — огромен пристан морски, оттам — лозя в масиви горски, [6664] а пък под тях — река голяма течела край самия замък и се изгубвала в морето135. Говен видял, че откъдето [6668] да мине, крепостни стени ограждат всичките страни на замъка. Но забелязал мост и по него вътре влязъл, [6672] а там насред трева зелена под тис с корона разклонена съгледал, че стои сама една пленителна мома, [6676] в ръката с малко огледало — тя шията си снежнобяла оглеждала, а на главата била с красив венец в позлата136. [6680] Пришпорил своя кон Говен накъм момата устремен, но тя със силен вик го спряла: — Къде сте хукнал като хала, [6684] защо сте толкова забързан? Приличате на луд отвързан. Той казал: — Бог да ви помага във всичко, хубавице драга! [6688] Но по-добре ми обяснете защо решихте да ме спрете? — Кроежите ви отгадах и затова със вик ви спрях137. [6692] — Кроежи ли? — Да, сир, държите на коня си да ме качите и нейде да ме отведете. — Познахте. — Да, но запомнете, [6696] че свръхвисока е цената. Избийте си го от главата. Не съм глупачка празноглава, която служи за забава [6700] на някой рицар и приема на коня си той да я взема и да я мъкне тук и там. Сир, ще се убедите сам. [6704] Но аз не бих се противила и бих навсякъде склонила да бъда с вас, ако речете жребеца да ми доведете [6708] от ей онази там градина. Тогава тръгвам, та двамина да срещаме беди, страдания и най-различни изпитания. [6712] — Освен че в туй опасно дело ще трябва аз да действам смело, какво изисква се от мен? — припрян попитал я Говен. [6716] — Доколкото тук аз съм веща, не ще е нужно друго нещо — му отговорила момата. — Да, но как може по дъската, [6720] която забелязвам там, да мине конят ми? Не знам тук на кого да го оставя. — На мене, драги. Ще направя [6724] за коня ви каквото мога. Ала не се бавете много, пешком оттатък преминете и час по-скоро се върнете, [6728] че ако не мирува конят, не виждам как ще го догоня. А ако някой пък рече оттука да го отвлече, [6732] какво да сторя аз самата, дордето още сте оттатък? — Да, имате, девойко, право. Ако не е завързан здраво, [6736] той лесно може да изчезне. Но ако някой тука влезне и силом коня ми открадне, тогава не на вас ще падне [6740] вината — рекъл й Говен.

135

Ст. 6667: И тук откриваме географията на Другия свят: река, море, чуден замък.

136

Ст. 6680: Както ще стане ясно по-нататък, това традиционно описание на девойка с огледало и венец в косата — по принцип подготвящо читателя за среща с любим — тук цели да подведе както Говен, така и читателя.

137

Ст. 6692: И тук симетрията с приключенията на Персевал бие на очи. Братовчедката на Персевал познава по-добре героя, отколкото той себе си. В сравнение с нея девойката под тисовото дърво е бледо копие на мотива за непознатия, който знае повече за случайно срещнатия герой, отколкото последният знае за себе си. Тези женски персонажи могат да се тълкуват като рационализиран отзвук на феи и обитатели на Другия свят.