И както бил въоръжен,
потеглил с мисълта, че може
със някого да се наложи
[6744]
да влезе във жесток двубой,
та коня да й върне той.
Говен преминал по дъската
и щом се озовал оттатък,
[6748]
чул хора някакви в почуда
да казват: — Ах, девойко луда,
нима не те насити злото!
Дори не мигна ти окото,
[6752]
когато толкова глави
по твоя заповед, уви,
търкулнаха се на земята!
Дано те вземе Сатаната!
[6756]
Ти, млади рицарю, желаеш
да върнеш коня, но не знаеш
на колко зло ще налетиш,
ако наистина решиш
[6760]
оттука да го отведеш.
Побързай да се прибереш! —
повтаряли те многократно
с надеждата, че той обратно
[6764]
ще тръгне, без да губи време,
и този риск не ще поеме.
Говен не проявил съмнение
във тяхното предупреждение,
[6768]
но той бил вече обещал
и на обета си държал.
Покрай събралите се минал
и със глава за поздрав кимнал.
[6772]
И те го чинно поздравили,
ала сърцата им се свили
от притеснение. Говен
нататък продължил, решен
[6776]
да хване коня за юздата.
Но под маслината клоната,
която в близост той видял,
на сянка рицар млад седял,
[6780]
той също тъй бил притеснен
и се обърнал към Говен:
— Не, рицарю, недей посяга
към него, че беля веднага
[6784]
самичък ще си навлечеш!
Не дръзвай да го отведеш —
предизвикателство това е.
И все пак аз държа да знаеш,
[6788]
че те не спирам. Прав ти път!
Но тебе ще те сполетят
и другаде безчет беди.
— Не можеш ме разубеди
[6792]
ти, друже! Мене ме изпрати
при вас девойката, която
под оня тис във огледало
оглежда си лицето бяло.
[6796]
Ако не си получи коня,
за всички ще съм просто оня
клет рицар, станал за резил,
че на дълга съм изменил.
[6800]
— Ако го сториш, брате, злото
по-страшно ще да е, защото,
откараш ли й тоз жребец,
кълна се в нашия Отец,
[6804]
че те очаква край злочест.
Които дръзнаха до днес
да го направят, със това
затриха своята глава.
[6808]
Във моето предупреждение
не влагам лошо намерение.
Вземи го, след като държиш
обета да не нарушиш.
[6812]
Ни аз, ни някой друг не бива
от пътя ти да те отбива.
С мен може да не си съгласен,
но знай, че тръгваш в път опасен —
[6816]
това живота ти ще струва.
Ала Говен не се страхувал
(благоразумният съвет
на рицаря не бил приет),
[6820]
насочил коня към дъската,
за да го преведе оттатък.
А той не се съпротивлявал,
защото явно бил минавал
[6824]
по нея вече многократно
и даже му било приятно.
Говен юздата му поел
и към момата го повел.
[6828]
Тя отдалече го видяла:
с онази грива черно-бяла138,
с копринената му юзда,
кон, превъзходен за езда.
[6832]
Щом под дървото се видяла,
тя наметалото и шала
отпуснала върху земята,
тъй че лицето и снагата
[6836]
Говен видял съвсем открити.
Подал в ръцете й юздите
и рекъл: — Хубавице мила,
сама не бихте се качила.
[6840]
Да ви помогна ли? Елате!
— Да пази Господ! Как така ти
в ръцете си ще ме държиш?!
А после ще го разтръбиш
[6844]
за мой срам на когото щеш.
С пръст само ако ме допреш,
ще ми посегнеш на честта.
Ще плъзне след това вестта,
[6848]
че тялото ми си докосвал —
достойнството ми туй ще коства.
Аз предпочела бих сега
да бъде моята снага
[6852]
на куп парчета разчленена,
но да не съм опозорена.
Не ми е нужна помощта ти.
Върви си! Нека Бог ти прати
[6856]
това, което аз желая,
и да се случи то до края
на този ден! Не се бави!
Където искаш, там върви!
[6860]
Не смей да приближиш до мен!
И знай, че все ще си следен
от мен самата дотогава,
дордето вместо чест и слава
[6864]
позор и срам си навлечеш