Персевал, или Разказ за Граала

Та беше ли това достойно и аз ли действам непристойно? [7112] Безчестникът си ти, не аз. — А, ти ли си Грегориас? Нали за собствена забава отвлече силом ти тогава [7116] една девойка мила, млада. А крал Артур бе заповядал да се закрилят и почитат навред девойките, жените. [7120] Заради нея те наказах. А ти си пълен със омраза към мен и вземаш моя кон. Погази кралския закон, [7124] а крив сега изкарваш мен. — Не си прав! Помниш ли, Говен, как дълго ме измъчва ти? За този грях ще си платиш. [7128] Със чиста съвест днеска мога да взема Гренгалет — той много за случая ще ми е нужен. Урок по-тежък, но заслужен, [7132] в това ми тежко състояние не ще ти дам. За наказание нарочно коня аз ти грабвам. Ако на теб ти кон потрябва, [7136] ще се задоволиш със коня на щитоносеца — на оня, когото с удар повали. Това устройва те, нали? [7140] Тъй казал му Грегориас и след любимата тогаз понесъл се накъм гората. А лошата мома, която [7144] вървяла все подир Говен, му рекла: — Май че сте смутен. Каквото и да ми твърдите, не са на свършване глупците, [7148] васале. Доста е забавно за мен да гледам как безславно напредвате по своя път. Където да ви занесат [7152] краката ви, ще съм след вас и ще се смея до захлас, дордето сте все още жив. Кобилка вместо кон дръглив [7156] по би вървяла на храбрец, какъвто сте, а не жребец. Говен бил много затруднен. Друг избор нямал той, освен [7160] за себе си да вземе този кон одъртял, дръглив и грозен, не знаещ ни галоп, ни тръс; с гръбнак предълъг, с дребен ръст, [7164] с глава голяма, с тънък врат, със хълбок кльощав, слабоват, със дълги клепнали уши, със мътни стъклени очи, [1168] с проскубана и рядка грива, с крака, които се подвиват под тежестта на старостта, с беззъба зееща уста, [7172] с юзда и оглавник от връв, с ребра протъркани до кръв от стремена ръждиви, къси142, чак да не смееш със крака си [7176] да стъпиш. А какво седло! По-лошо и не би могло да има… Злобната мома пак се заяла: — Та нима [7180] на по-добро се ти надяваш? Където да се подвизаваш, след теб ще яздя неотменно и десет, и петнайсет дена, [7184] три седмици и месец цял, че я виж как си засиял на този кон с прекрасна грива! Как радостна съм и щастлива, [7188] че ти си безподобен рицар143, а аз съм твоята девица. Но всъщност твоето мъчение ще бъде мое развлечение. [7192] Е, хайде, коня пришпори, той няма да се умори да броди из гори и степи: той въздуха направо цепи. [7196] Поемай, рицарю, натам… Когато със позор и срам покриеш се, едва тогава могла бих да те изоставя. [7200] — Я чуйте ме, девойко драга — отвърнал той, — не ви приляга такъв език да ми държите. Не е ли най-добре момите [7204] да са възпитани и мили? — Нещастнико, прахосваш сили за своите съвети тъпи. Я по-добре да млъкнеш, скъпи! [7208] Със всичко си задоволен… Голяма радост е за мен да гледам как на този ат препускаш ти напред-назад. [7212] След като спорили тъй те, наложило се, ще не ще, Говен да тръгне, а момата последвала го бързешката. [7216] Но с този кон той що да прави? Не виждал как да го застави да бъде малко по-чевръст, та камо ли да бяга в тръс. [7220] Да го пришпори пък ще значи да заподмята той ездача, тъй че и лошо да му стане… Или по грешен път да хване. [7224] Един ли лес, един ли склон преминал той на този кон и стигнал до река дълбока144. Била тя толкова широка, [7228] че ни стрела на арбалет, ни прашка, ни каменомет отсрещния й бряг ще стигне.

142

Ст. 7175: Описанието на коня е реторическо. То има своята относителна самостоятелност — темата „дръгливо животно“. От друга страна, дръгливият кон е аналог на своя ездач (ст. 6985–6996) и на коня на приятелката на Надменния рицар (ст. 3694–3708).

143

Ст. 7189: Унижението, на което девойката подлага Говен, е в същото време пародия на идеализираната връзка на рицаря с Дамата.

144

Ст. 7227: Реката често се явява граница с Другия свят. Вълшебният замък, в който попада Говен, е своеобразна реплика на замъка на Граала.