Персевал, или Разказ за Граала

Отвъд реката бил издигнат
[7232]

един невероятен замък,

изцяло е хубав дялан камък

и толкоз здраво укрепен,

че никъде до тоя ден
[7236]

такъв градеж не бил познат.

А на една скала — палат,

иззидан само с мрамор сив,

неописуемо красив.
[7240]

Покрай прозорците, които

били петстотин, любопитни

жени (все млади и красиви,

все гиздави и приветливи
[7244]

и всички в хубави премени,

във разнобагрени сатени

или в коприни златоткани)

били отрано там събрани
[7248]

и гледали ту към реката,

ту към лозята и нивята.

А редом с тях моми седели

с лица невероятно бели,
[7252]

с коси разкошно разпилени

като на висши, съвършени

създания, с тела изящни,

накратко казано — прекрасни!
[7256]

И всичко, гледано отвън,

било като във чуден сън145.

А в същия момент Говен,

от лошата мома следен,
[7260]

пристигнал близо до реката.

Тя слязла бързо на земята

и лодка някаква видяла,

която вързана стояла
[7264]

с въже за близката скала.

Във нея имало весла,

на камъка се виждал ключът,

със който могат да отключат
[7268]

един катанец много здрав.

Девойката със злия нрав

петнистия си кон въвела

и място в лодката заела,
[7272]

а после рекла на Говен:

— Със коня качвай се при мен

(кон ли — по-скоро магарица

по-кльощава от кукувица).
[7276]

Въжето отвържи, защото

ще те споходи скоро злото,

ако не минеш през реката

или пък нейде из полята
[7280]

ако не смогнеш да избягаш.

— Каква опасност го налага?

— Не виждаш ли? Да бе видял,

не би се толкова мотал
[7284]

и незабавно би се скрил.

Говен главата си извил

и забелязал чак тогава,

че конник млад се приближава,
[7288]

и казал: — Мога ли да знам

кой идва с моя кон насам?

Та аз веднага го познах.

Нали от този кон аз бях
[7292]

лишен на сутринта. Отне го

раненият, а тъкмо него

аз изцерих от тежки рани.

— Дано свети Мартен ми стане
[7296]

свидетел, че се радвам много

да ти го кажа. Но ей богу

не бих го сторила, да знаех,

че във момента не витае
[7300]

над теб една беда голяма.

Сеньор, лъжа изобщо няма

в това, което казвам аз:

изпраща го Грегориас,
[7304]

че негов племенник е той

и трябва с теб да влезе в бой,

да вземе твоята глава,

а щом се върне, на тава
[7308]

във дар да му я предаде.

Сега не виждаш ли къде

ще стигнеш, щом се противиш

и в лодката не се качиш?146
[7312]

— Не, аз ще го изчакам тук.

— Да се опита някой друг

да те разубеди! Не смятам

от твоя план да те отмятам.
[7316]

Когато коня си пришпориш

и два-три кръга с него сториш,

въртейки меча страховито,

онези там жени, които
[7320]

ти забеляза, че стоят

в палата, те ще оценят

нечуваното ти умение

да изтърпяваш поражение.
[7324]

Аз виждам, че не се страхуваш.

— Навярно скъпо ще ми струва

това — отвърнал й Говен. —

Но аз на всичко съм решен:
[7328]

ще взема коня, той е мой,

ако е нужно, даже с бой

с нахалника ще се разправя.

Говен видял едва тогава,
[7332]

че племенникът на крадеца

лети към него на жребеца.

На стремената стъпил здраво

Говен, но стремето отляво
[7336]

се счупило на две парчета,

а пък и крантата проклета

не мърдала. Как да подкара

една дръглива кранта стара?
[7340]

От отчаяние обзет,

Говен си рекъл: — Лош късмет!

Борбата няма да е лесна.

Как с подвиг рицарски да блесна
[7344]

на каруцарски, мършав кон?

А другият на вихрогон

дошъл и към Говен замахнал

със копието си, но ахнал
[7348]

от изненада, щом видял,

че само дръжката държал,

а във Говеновия щит

железен връх стърчал забит.
[7452]

Говен примерил се и сварил

над щита тъй да го удари,

че здравия му шлем пробил

и на брега го повалил.
[7356]

Приключил схватката победно,

Говен жребеца си възседнал

с такава радост във душата,

каквато рядко е позната.
[7360]

Тъй свършил боят. След това

Говен, щастлив, извил глава

към лодката, ала в реката —

ни лодката, нито момата.
[7364]

Той изненадан бил безкрайно,

че е изчезнала незнайно

кога и във каква посока

девойката така жестока147.
[7368]