Както казахме, келтските разкази отреждат ключово значение на вълшебни предмети. Талисманите изпълняват две основни повествователни функции: от една страна, разгадавайки техния смисъл или преодолявайки тяхната съпротива, героят доказва своето превъзходство; от друга страна, притежаването на талисман е гаранция за успеха на начинанието. Келтската митология изобилства с подобни предмети. Тук ще се спрем на три от тях, доколкото те играят важна роля в романите за Граала — меча, кървящото копие и чашата. Мечът, изкован в Другия свят, прави героя неуязвим, осигурява му победа, но самият се оказва твърде крехък в определени ситуации. В решителната битка той се чупи. За да бъде възстановен, мечът трябва да се върне в ръцете на своя майстор или пък двете му части да бъдат съединени от героя избраник. Вълшебният меч е двувекторна величина: препраща към своя произход, към Отвъдното, и в същото време става задължителен атрибут за бъдещия подвиг на героя.
Копието е друг божествен или царски предмет от Другия свят. То се отличава с разрушителната си сила. В келтската митология копието бива асоциирано с огъня и с кръвта. Така например ирландският герой Селчар успокоява своя гняв едва когато потопи огненото си копие в котел с вряща кръв. После кръвта се оттича продължително, докато копието отново лумне в пламъци. Кървящото копие в романа на Кретиен няма такъв брутален смисъл. То впрочем си остава една от неразгаданите загадки. Ще отбележим все пак неговата връзка е разрушителното оръжие от келтските разкази: персонаж от Разказ за Граала предвещава, че един ден Кървящото копие ще разруши Логър, страната на Артур. С вълшебния меч или омагьосаното копие е свързан и мотивът за „гибелния удар“ (le coup douloureux). Последиците от него са радиационни: от ранения крал те се простират върху неговите поданици и върху плодородната земя, обречени на безплодие и запустяване до появата на героя освободител.
Третият талисман, чашата, присъства в келтските разкази най-вече във връзка с темата за плодородието, пиршествата и еликсира. Вече споменахме за цяла група предмети с такава функция в Килхух и Олуен. В един ирландски разказ, „Пророческият екстаз на призрака“, крал Кон посещава замъка на божеството Луг и получава Чашата на върховната власт. Така връзката между изобилието и властта намира материален израз в чашата. Макар и видоизменена, откриваме я и в творбата на Кретиен. Разбира се, Граалът в нашия роман няма точен аналог в келтската митология. При Кретиен Граалът е съд, тава, в която могат да се поднесат няколко риби. Макар че въпросният съд тук има друго предназначение — да съхранява просфората, която вече петнайсет години поддържа живота на бащата на Крал Рибар, той има връзка и с мотива за храната. Граалът бива показван пред Персевал именно по време на вечерята с Крал Рибар. Друг епизод от романа на Кретиен представя чашата като символ на властта. Червения рицар, олицетворение на върховното предизвикателство към кралската власт, унижава публично Артур, като плисва златна чаша с вино в лицето на кралица Гениевра. В случая златната купа символизира кралската власт, оспорвана от Червения рицар. Кретиен обвързва символиката на Граала и с друг келтски мотив — за „пустата земя“ (Terre gaste). Бедата е следствие на тежка рана, нанесена на местния владетел. Залог за разгадаването на загадката на Граала е тъкмо оздравяването на болния владетел и възвръщането на плодородието по неговите земи. Може да се каже, че Граалът е инвенция на Кретиен, съчетаваща в себе си отделни свойства на магически предмети от келтската митология и християнската символика за духовната храна. Кретиен изгражда символиката на Граала на три йерархични равнища: за земните наслади, за светската власт и за Божията благодат.