Когато минали оттатък,
Говен веднага слязъл с коня,
а там дошъл бил вече оня
[8364]
самонадеян, силен рицар
и той на лошата девица
задал въпроса: — Мила моя,
кажи дали познаваш тоя,
[8368]
който върви въоръжен
и идва право срещу мен?
— Не, драги, аз не го познавам —
му отговорила тогава
[8372]
момата злобно, — ала знам,
че вчера с мен дойде насам.
А той отвърнал й: — За бога,
аз тъкмо чудех се как мога
[8376]
да го открия в тез предели
и даже питах се не е ли
избягал вече. Кой е тоя
чужд рицар, влязъл във Галвоя
[8380]
и после невредим оттам
се е завърнал? Аз не знам
такъв човек до днешен ден —
в това поне съм убеден.
[8384]
И тоя има да си пати,
в затвор и него ще изпратя,
щом като случаят събра ни.
И вместо много да се кани,
[8388]
той хванал здраво своя щит
и бил готов да връхлети
съперника си да удари
със всичка сила, но не сварил…
[8392]
Говен му устрема пресякъл
и със един замах той свлякъл
противника си на земята
с кървяща рана във ребрата.
[8396]
Но ризницата устояла
и острието не успяло
да я разкъса на парчета.
Ала пък точно там, където
[8400]
ударил, бликнала кръвта
и му обагрила плътта.
Раненият отново станал
и пак за меча си се хванал
[8404]
в стремеж да налети на бой,
но вече изтощен бил той,
защото целият бил в кръв
и се видял принуден пръв
[8408]
съперника си да помоли
за милост. На Говен какво ли
оставало му? Той приел
и при лодкаря го завел.
[8412]
Ненавистната зла мома
видяла всичко и сама
от коня слязла, а Говен
я поздравил и с той почтен
[8416]
й казал: — Хубавице драга,
на своя хубав кон веднага
качете се и през реката
ще минете със мен оттатък.
[8420]
Да ви оставя тук не бива.
А пък момата заядливо
му рекла: — Рицарю наперен,
ако приятелят ми верен
[8424]
не бе ранен преди това,
не бихте казал тез слова,
а щяхте да сте ням от страх,
като че ли сте мат при шах.
[8428]
Да, повалихте го, обаче,
признайте си, това не значи,
че по-добър сте. Често става
слаб силен да надделява.
[8432]
Ако сега ме придружите
там до дървото и склоните
да сторите това, което
той правеше за мен, дордето
[8436]
бе още здрав, тогава чак
ще кажа, че сте по юнак
и с вас ще се държа учтиво.
— Девойко драга, аз отивам —
[8440]
отвърнал й Говен, — защото,
щом като трябва до дървото
да се отиде, туй съвсем
не е за мен голям проблем.
[8444]
А тя си рекла: — Да не дава
Бог да ви видя пак тъдява.
Отправили се те нататък.
той яздел бързо след момата,
[8448]