Персевал, или Разказ за Граала

а пък във замъка жените от жал си скубели косите и вайкали се през сълзи: — Беда ужасна ни грози! [8452] Защо ли не умрем веднага! На явна гибел се излага човекът, станал наш спасител, наш господар и покровител. [8456] Онази зла девойка вече отведе го и той далече, сред чужди, ще умре злочест. Че никой друг оттам до днес [8460] не се е върнал пак при нас. Скърбим тук всички в този час. Когато Бог ни с него сбра, във своята звезда добра [8464] повярвахме — мъж съвършен, с такива добрини дарен, дойде за нашето спасение. И всички те, опечалени, [8468] следели с взор как той, уви, след злобната мома върви. Когато стигнали, Говен й казал: — Драга, според мен [8472] пред вас поетия обет изпълних вече. Занапред, щом друго искате, за бога, ще го направя и ще мога [8476] да се представя с чест пред вас. Отвърнала му тя тогаз: — Ей там се вижда брод дълбок, отвсякъде със бряг висок. [8480] Приятелят ми често сам минаваше реката там и ми донасяше цветчета от разцъфтелите дървета. [8484] — Как тъй, девойко! Там брод няма. Реката много е голяма. Какъв висок и стръмен бряг! Наистина не виждам как168 [8488] човек преминал би оттатък. — Аз знаех — рекла му момата, — че сигурно ще ви е страх. До днеска никога не бях [8492] и мислила, че сте способен през този страшен брод злокобен да минете. Какъв юнак сте вие, щом до онзи бряг [8496] не стигнете? А уж сте смел! Говен жребеца си повел към онзи бряг висок, отвесен и над реката се надвесил: [8500] макар че тя била дълбока, не му се сторила широка и той се поуспокоил. Един ли път принуден бил [8504] да се прехвърля с кон над ров и по-широк! Той бил готов на всичко. Чувал бил мълвата, че който скочи през реката, [8508] ще бъде увенчан със слава. Отдалечил се той тогава да се засили, та дано прескочи над водата, но [8512] попаднал точно по средата. Все пак със плуване оттатък да мине конят му успял, но щом брега достигнал, спрял [8516] почти напълно изтощен. Веднага рицарят Говен от коня слязъл, снел седлото, встрани оставил го, защото [8520] било то със вода пропито. Заел се после упорито да бърше коня по главата, по хълбоците и краката [8524] и щом добре го подсушил, седлото сложил и решил на път отново да поеме, но с бавен ход. След кратко време [8528] той недалече забелязал сам рицар, който бил излязъл на лов за птици из полето. Тъй ведро му било лицето [8532] и толкова красив бил той, че аз сега се питам кой сполучил би със думи само да ви опише хубостта му. [8536] Говен до него приближил и пръв започнал: — Друже мил, след като Бог ви е създал като върховен идеал [8540] за красота и смелост, нека със радост и късмет довека най-щедро Той да ви дарява. Отвърнал другият тогава: [8544] — По-хубав и по-съвършен си ти самият според мен. Но мога ли да зная как остави ти на онзи бряг [8548] проклетата и зла мома? Нали не беше там сама? — Не, с рицар бе — додал Говен. — Със рядък щит въоръжен. [8552] — А с него ти какво направи? — В бой победих го. — И тогава? — Остана пленник на лодкаря и той в дома си го закара. [8556] — Добре си сторил, скъпи брате. Ще ти призная, че момата ми бе приятелка, но тя отказваше ми любовта, [8560] която чаках да получа. Така и не дочаках случай „приятел“ да ме нарече. Ще ти призная още, че [8564] целувал съм я, но насила. Тя никога със мене мила не е била. Аз всъщност знам защо любовният ми плам [8568] за нея бе непоносим. Тя имаше си свой любим, но аз му я отнех в двубой,

168

Ст. 8488: Мотивът за опасния брод се среща за пръв път в Роман за Тристан и Изолда от Берул. Кретиен дьо Троа го използва първоначално в Ланселот.