На следващата сутрин отново повторихме уроците от предния ден. Евнухът ми се стори леко възбуден, макар че като всички хора с неговото положение се беше научил винаги да прикрива чувствата си. Веднага си помислих, че явно очаква господаря, и, ставайки все по-неспокоен, изтървах една чиния.
Изведнъж вратата широко се отвори и сякаш разкри разцъфнала градина. На прага застана един млад мъж. Беше невероятно красив и на лицето му грееше очарователна усмивка. Влезе вътре уверено. Беше богато облечен, и обсипан със златни накити. Веднага усетих и мириса на скъпи есенции. Трябваха ми няколко секунди за да осъзная, че макар и на повече от двадесет години, той нямаше брада. Приличаше по-скоро на избръснат грък, отколкото на евнух.
Здравей, Очи на газела — каза ми той с усмивка, разкривайки зъби като прясно обелени бадеми. — Виждам, че поне един път са казали истината, без да я украсяват. — Той се обърна към учителя ми. — А как се справя?
— Не е зле, Оромедон, особено за човек, който си няма понятие от тези работи. Мисля, че след време ще успеем да направим нещо от него. — Евнухът говореше с уважение, но не и както се говори с господар.
— Добре — Оромедон даде знак на роба египтянин, влязъл след него, да остави багажа, който носеше, и да се оттегли. А след това ме накара да покажа всичко, което бях научил за сервирането на масата. Когато трябваше да налея виното, той ме спря и каза:
— Лакътят ти е много стегнат. Трябва да го извиеш ето така. — Той хвана ръката ми и я нагласи. — Виждаш ли? Така извивката става по-красива.
Продължих със сервирането на сладкишите. Когато свърших, останах прав в очакване на унищожителна критика.
— За начало е добре. Но нека опитаме с истинските прибори. — Той отвори оставения пакет и извади цяло съкровище, от което ми изскочиха очите: чаши, кани и чинии от чисто сребро с инкрустира ни златни цветя.
Ела — каза той, докато отстраняваше медната посуда. — Има едно особено усещане, когато боравиш със скъпоценни неща. Можеш да разбереш това, единствено когато ги докосваш. — Оромедон тайнствено се усмихна с големите си черни очи. А после, когато започнах да подреждам някои от съдовете, той възкликна:
— Ха, та той го направи! Виждаш ли? Той не се страхува от тях! Усеща ги! Мисля, че работата ще стане. — Оромедон се огледа наоколо. — Но къде са възглавниците? И ниската масичка за вино? Та той трябва да се научи как се обслужва в личните покои. — Другият евнух му хвърли бърз поглед. — А, да, — каза Оромедон, усмихвайки се деликатно, а златните му обеци трепнаха. — Мисля, че ще се справи. Нека изпратят нещата, а аз сам ще му покажа останалото. Няма да имам нужда повече от теб.
Донесоха възглавниците. Той седна и ми показа как трябва да държа подноса, когато коленича. Беше толкова дружелюбен, дори когато ме поправяше, че усвоих тези маниери без излишна нервност. Той се изправи и каза:
— Отлично, Багоас! Бързо, сръчно и тихо. Точно както трябва. А сега да видим ритуалите в спалнята.
— Боя се, господарю — казах смутено — че не зная нищо за тях.
— Не ме наричай господарю! Това беше необходимо само за да запазим смисъла на церемонията, от тук нататък следва моята част от обучението ти. В приготовленията за лягане има страшно много ритуали, но не е необходимо да ги знаеш всичките. Повечето от тях се вършат от хора с по-висок ранг. Главното е винаги да знаеш какво да правиш и как да го правиш. Първо ще приготвим леглото, но по принцип това не влиза в задълженията ти. — Дръпнахме завесите на балдахина и отметнахме завивките. Леглото беше застлано с бродирани чаршафи от египетски лен.
— И никакъв парфюм?! — възкликна Оромедон. — Кой е приготвял тази стая?! Това да не е някакво крайпътно ханче? Както и да е. Ще си представим, че парфюмът ухае.
Той застана до леглото и махна островърхата си шапка.
— Всъщност, шапката я сваля придворен с много висок ранг. Виж! Има една тънкост, когато развиваш пояса. Въобще не трябва да очакваш, че Той ще се завърти. Просто плавно подпъхваш ръцете си и ги кръстосваш. Точно така… А сега робата. Започваш да я откопчаваш отгоре. После я повдигаш леко отзад и я оставяш да се свлече. Той само ще повдигне ръцете си встрани толкова, колкото е необходимо.