Скоро след това у дома дойде пратеник, който носеше писмо с царския печат. Аз бях първият, когото баща ми видя, след като отпрати куриера.
— Сине, Царят ме вика и много скоро ще трябва да замина. Запомни добре — може да дойде време, когато човек ще трябва да се бори за Светлината срещу Лъжата — той постави ръка върху рамото ми. — Знам, че ти е трудно да носиш името на един зъл човек, но ако е рекъл Бог, това няма да е за дълго. А и това чудовище не може да го предаде на свои деца. Ти ще бъдеш този, който ще го носи с чест. Ти и синовете на твоите синове.
Той ме повдигна и ме целуна.
Няколко дни по-късно баща ми нареди крепостта да бъде подсилена. Макар че от едната й страна скалите се спускаха почти отвесно, а подстъпите към нея се охраняваха, стените бяха достроени с още два реда камъни и с по-добри бойници за стрелците.
В деня преди неговото заминаване към крепостта се изкачи отряд войници. Носеха писмо с царския печат. Не ни беше съдено да знаем, че то идва от ръката на един мъртъв човек. Цар Арсес беше последвал братята си, а невръстните му синове бяха удушени. Мъжкото коляно на Артаксеркс беше изтрито от лицето на земята.
Баща ми разгледа печата и заповяда да отворят портите.
След като видях всичко това, отидох да играя в градината под кулата. А малко по-късно чух викове и отидох да видя какво става. Пет или шест души влачеха през вратата някакъв човек с ужасно лице. В средата му зееше червена дупка, от която шуртеше кръв към устата и брадата. Човекът беше гол. Върху раменете му капеше кръв от мястото, където трябваше да бъдат ушите. Познах го по ботушите — бяха на баща ми.
Дори и днес понякога си мисля как го оставих да посрещне смъртта, без да кажа нито дума. Бях онемял от ужас. Предполагам, че ме разбра. Докато го влачеха, той ми извика с висок хрипкав глас, ужасно променен от раната на мястото на носа: — Орксин ни предаде! Орксин, запомни го! Орксин!
С отворена уста лицето му изглеждаше още по-ужасяващо. Не знаех дали съм чул думите, които изрече. Бях се вкаменил. Войниците го събориха на колене, хванаха го за косата и издърпаха главата му. Трябваха им пет или шест удара с меч, за да я отделят от тялото.
Заети с това, те забравиха за майка ми. Сигурно беше побягнала към кулата. Но в мига, когато баща ми загина, тя скочи оттам и те не успяха да се погаврят с нея. Докато падаше, тя изпищя — навярно в последния си миг бе забелязала, че аз съм долу. Падна на едно копие дължина от мен и черепът й се пръсна.
Ще ми се да вярвам, че духът на баща ми видя нейната бърза смърт. Мисля си още, че войниците можеха да му отрежат ушите и носа и след като главата му бе отсечена. Везирът едва ли би разбрал това.
Сестрите ми бяха на дванадесет и на тринадесет години. Имах още една, на около девет, от втората жена на баща ми, която беше умряла от треска. Чух ги да пищят. Така и не разбрах дали бяха убити или отвлечени живи.
След всичко това командирът на отряда ме качи на коня си и потеглихме надолу по хълма. За седлото беше завързана окървавената торба с главата на баща ми. Чудех се какво беше накарало капитана да ме остави жив и защо аз единствен бях пощаден. Отговора научих още същата нощ.
Капитанът не ме задържа дълго, тъй като имаше нужда от пари.
Стоях чисто гол на пазара в Суза, градът на лилиите, докато той и един търговец пиеха палмово вино и яростно спореха за цената ми. Гърците от малки свикват с голотата и не се срамуват от нея. Но ние, персийците, сме много стеснителни и благоприлични. Все още не познавах живота и си мислех, че човек не би могъл да падне по-ниско. Какъв наивник съм бил.
Само преди месец майка ми ми се скара за това, че се оглеждам в огледалото й. Каза, че съм твърде млад, за да бъда суетен. А аз зърнах лицето си само за миг. Дори не знаех как изглеждам. Но новият ми собственик знаеше.
— Истински аристократичен произход — говореше той — от древен персийски род, и с грация на кошута. Виж каква изящна осанка, виж профила — обърни се, момче, — виж как косата блести като бронз и е мека като китайска коприна — ела тук, момче, нека да я докосне. Виж тези вежди, изписани сякаш от четката на художник. И тези огромни тъмнокафяви очи — като езера, в които можеш да се потопиш с любов. Виж и тези деликатни, изваяни ръце — кажи ми, мога ли да ги продам евтино и да ги оставя да чистят пода на някой дом? Само не ми казвай, че някой ти е предлагал такава качествена стока през последните пет, даже десет години.