Когато пратениците се върнаха, новините им бяха остарели. Оксатрес решил, че отговорът на Александър трябва да пристигне по-бързо, и беше изпратил копие от писмото му по царските вестоносци, които пристигнаха половин месец по-рано.
Нямаше нужда да се задават въпроси. Новината се беше разпространила из целия дворец и дори из града. Целият свят би могъл днес да цитира отговора на Александър, дори по памет, както и аз:
Можеш да си задържиш десетте хиляди таланта. Нямам нужда от пари, достатъчно съм взел. И защо само половината от твоето царство до Ефрат? Ти ми предлагаш част в замяна на цялото. Ако искам да се оженя за дъщеря ти, ще го направя, без значение дали ми я даваш или не. Семейството ти е в безопасност и никакъв откуп не искам за тях. Ако дойдеш тук лично и отправиш молба към мен, ще ги получиш безплатно. Ако желаеш нашето приятелство, просто трябва да ме помолш за него.
Стъписването и шушукането продължи около ден — не мога да си спомня точно. След това изведнъж всичко бе огласено от викове и тръби. Хералдите обявиха официално, че Царят ще тръгне на запад към Вавилон, за да събере и подготви армията си за война.
4
Тръгнахме след седмица. Домакинството никога не се беше приготвяло толкова бързо за път. Дворецът се превърна в лудница. Камериерите се въртяха като мухи без глави. Главният евнух на харема се опитваше да накара Царя да реши кои момичета ще вземе. Управителят на сребърната посуда се обърна към мен с молба да избера любимите му прибори.
Самият Дарий сега нямаше време за мен, чиновниците и генералите, които събираше на съвет, не се нуждаеха от танци, а през нощта беше толкова уморен, че дори спеше сам.
Един ден излязох с коня си покрай речния бряг — там, където растат лилиите през пролетта. Ясно виждах хълмовете над града. От нашата крепост бяха останали само основите. Почти бях решил да отида до там, за да си взема сбогом, но си спомних как капитанът ме качи на коня си, а аз погледнах назад и видях пламъците, които се издигаха на тридесет стъпки, и торбата с главата на баща ми, от която капеше кръв. Върнах се обратно в двореца, за да си приготвя багажа.
Евнусите от Домакинството пътуват като жените от харема — в покрити каруци с възглавници. Никой обаче не очакваше това от мен. Така че заповядах да подготвят коня ми и се опитах да уредя едно магаре за Неши. За съжаление той трябваше да пътува като другите роби — пеш.
Облякох здрави дрехи и взех още един чифт за смяна по пътя, както и танцувалните си костюми. Парите и скъпоценностите сложих в една кесия в пояса си. За всеки случай там сложих малкото си огледало и гребените, както и малко боя за очи заедно с четките. Никога не използвах кармин — никой истински персиец не го използва. Просташко е да боядисваш слоновата кост.
Купих си и една кама. Никога не ми се беше налагало да използвам оръжие. Но докато се учех да танцувам, поне ме обучиха как да я държа правилно.
Като разбраха за камата, по-старите евнуси много се уплашиха и ме помолиха да я оставя. Казаха ми, че при пленяване към невъоръжените евнуси се отнасят като към жени, но не и към тези, които имат оръжие. Отговорих им, че мога да я хвърля винаги, когато поискам.
Истината беше, че сънувах отново баща си — стария ужасен сън. Събудих се плувнал в пот. Осъзнах, че има право да ми се яви отново и да поиска да отмъстя. В съня си отново чух името на предателя, което той извика, посрещайки смъртта си. Но както винаги, на сутринта го бях забравил. Изглеждаше малко вероятно някога да успея да възстановя справедливостта, но заради него трябваше поне да тръгна въоръжен. Има евнуси, които се превръщат в жени, и такива, които запазват мъжкия си характер. Ние сме оставени на самите себе си и трябва да положим всички сили, ако искаме да излезе нещо от нас.
Според обичая Царят тръгва на поход при изгрев слънце. Не знам откъде идва тази традиция — дали за да получи благословията на свещения огън, или за да може да се наспи. Но колите и каруците бяха изкарани още предната нощ, а ние станахме малко след полунощ, за да се приготвим за път.
Когато се развидели, почти не можах да повярвам, че истинската армия е във Вавилон и че това множество, проточило се на повече от миля в двете посоки, е само домакинството.
Личната гвардия на Дарий — Десетте хиляди безсмъртни — която винаги беше около него, заемаше по-голямата част от колоната. Следваха Роднините на Царя.
Това беше почетно звание и не означаваше, че удостоените са от неговия род. С нас бяха около петнадесет хиляди, а още десет хиляди се намираха във Вавилон. Всички изглеждаха прекрасно. Щитовете им бяха инкрустирани със злато и тъй като носеха факли, скъпоценностите по шлемовете им отразяваха светлината — сякаш образуваха един огромен огън.