— Мога да започна с носилката, веднага щом треската попремине. Това не е нищо в сравнение с нещата, с които съм се справял преди. Нали е така?
Генералите отново го помолиха да повика лекар.
— Нямам нужда от един и същи урок два пъти. Багоас се грижи за мен много по-добре от всякакви лекари.
— Мога да се грижа и по-добре, ако ми даваш възможност да го правя — му казах, когато те излязоха от стаята. — Един лекар щеше да те накара да си почиваш. Но понеже знаеш, че само аз съм до теб, правиш, каквото си искаш. — Същия ден той бе наредил да го изнесат навън, за да извърши жертвоприношение за армията. За първи път той направи възлиянието от леглото.
— Трябва да се почитат боговете. А ти трябва да ме похвалиш за моето безропотно подчинение, благи ми тиранино. Ето, много ми се пие вино, но както виждаш достатъчно съм благоразумен да не ти искам.
— Никакво вино. Тук имаш най-хубавата вода в Азия. — Една от причините никога да не излизам, когато дойдеше Медий, бе страхът ми този глупак да не му даде вино.
— Да, наистина е хубава. — Той пресуши чашата. Само се закачаше и ме дразнеше. Станеше ли по-жизнен, знаех, че треската се засилва. Но тази нощ като че ли не беше така силна като друг път. Отправих отново тържествените си обещания към боговете, за това какво бих им дал, само и само да оздравее. Спомних си, че когато той нахлу в територията на скитите, предзнаменованията също бяха лоши, но се изпълниха само отчасти — като болест. Заспах със съживени надежди.
Събуди ме гласът му. Навън беше още тъмно — първата стража след полунощ.103
— Защо не ми докладвахте по-рано? Изгубихме напразно половината от нощния преход. Докато стигнем до водата ще стане пладне. Защо ме оставихте да спя?
— Александър, — казах аз, — ти сънуваш. Това не е пустинята.
— Поставете охрана на конете. Мулетата може да ги оставите. Буцефал в безопасност ли е?
Погледът му блуждаеше и ме отмина, без да ме забележи. Намокрих една гъба в ментова вода и навлажних лицето му.
— Александър, аз съм Багоас. Така по-добре ли е? — Той ме дръпна внезапно за ръката и продължи:
— Вода ли? Да не си полудял? Няма достатъчно вода за войниците!
Треската му се беше засилила и то в часа, когато обикновено спадаше. Наклоних стомната към чашата. Беше изпразнена наполовина и течността не беше бистра, а тъмна. Това беше вино. Някой беше влизал, докато съм спал.
Опитах се да овладея гласа си и казах тихо:
— Александър, кой донесе виното?
— Менедас пи ли вода? Дайте първо на него — той има треска.
— Всички имаме вода. — Излях стомната и я напълних от голямата кана за вода. Той пи жадно. — Александър, кажи ми кой ти даде виното?
— Йолас — Това беше името на царския виночерпец. Истина е, че Александър не беше на себе си и е напълно възможно да го е казал просто така. Но Йолас беше брат на Касандър.
Излязох навън, за да попитам дежурния роб, но го заварих заспал. Не бях помолил никой от тях да служи денонощно, както правех аз. Оставих го да спи, за да не би да избяга от наказанието си, след като разбере какво се е случило.
Александър се въртя неспокойно до сутринта. Треската не го отпусна, както обикновено по това време. Когато го занесоха до дворцовия олтар и поставиха чашата за възлиянието в ръката му, тя толкова силно трепереше, че половината от елея се разля, преди да успее да възлее. Тази промяна настъпи, откакто той пи виното. Мога да се закълна, че преди това бе започнал да се оправя.
Разпитах роба, но и той не знаеше нищо. Сигурно бе спал непробудно няколко часа. Изпратих заповеди в домакинството да го наложат с бич с оловни топчета. Телохранителите от нощната смяна също не знаеха нищо, или поне така казаха. Нямах власт да наредя да ги подложат на разпит. Помещенията на банята се охраняваха по-трудно от Спалнята. Сигурно някой се беше промъкнал откъм реката.
Денят бе горещ като пещ. Александър пожела да го занесат под сенчестите дървета до фонтана от порфир. Ако подухнеше случайно лек бриз, единствено там човек можеше да го усети. Бях оставил в един малък летен павилион всичко, от което той можеше да има нужда. Докато го нагласявах на леглото, дишането му привлече слуха ми. То беше сипкаво — нещо, което го нямаше преди.
— Багоас, можеш ли да ме повдигнеш малко? Нещо ме стяга тук. — Той се хвана отстрани.
Александър лежеше гол под чаршафа. Беше поставил ръката си върху раната от малийската стрела. Мисля, че това бе моментът, когато за първи път разбрах.
103
Първата стража след полунощ — времето през нощта се измервало с четирите, стражи, които се сменяли. — Бел. прев.