Днес е широкоразпространено заблуждението, че всички евнуси ставали отпуснати и затлъстявали. За да се коригира това, не е необходимо човек да се връща по-назад от осемнадесети век и тогавашните прочути оперни кастрати, чиято, романтична и красива външност станала причина да бъдат много преследвани от светските дами. Един портрет на най-великия от тях — Феринели, направен в ранната му средна възраст, разкрива едно красиво и чувствително лице и фигура, на която биха завидели много от днешните тенори. Биографът, д-р Бърни, който пише по-късно за него, казва: „Той е висок и слаб, но изглежда много добре за своето време. Освен това е пъргав и с благородно потекло.“
Историята за последните дни на Дарий се появява само при Курций. Тя е ярка и детайлизирана, съвсем различна от пристрастията и предубежденията, с които Курций се слави — и поради това вероятно е автентична. Ако приемем, че е така, то последните сцени са могли да бъдат описани на някой по-ранен хроникьор само от някой от евнусите на Дарий, които са били единствените свидетели на онова, което е станало. Логично е да предположим, че това е бил самият Багоас. Със сигурност той е бил познат на всички историци — съвременници на Александър, поради привилегированото си място в двора.
Историята споменава Багоас и около шест години по-късно, когато анекдотът за целувката в театъра е предаден и от Плутарх и от Атеней. Фактът, че мястото на случката е в Кармания, е дълбоко показателен. Там Александър е бил само с онези, които са го последвали в Индия и при прехода през пустинята. След всички тези превратности, Багоас не само продължава да се радва на обичта му, но очевидно вече е много харесван дори от ксенофобски настроените македонски войници, което само по себе си е изненадващо. Александър винаги се е отплащал с доживотна вярност на всяка преданост и привързаност към него и това изглежда най-вероятното обяснение за такава дълга обич.
Произходът на младия евнух е неизвестен. Но предположението, че той е от знатно потекло не е произволно. Такива момчета, за чиято външност са се грижили добре и не са били повредени от недохранване или лишения, един път заробени, винаги са били подлагани на най-големия възможен риск от проституиране. Ученикът на Сократ, Федон108, е най-известният случай.
Последното споменаване на Багоас е непоправимо изопачено от Курций. Всеки може да си го тълкува както си иска. За късмет на репутацията на Багоас, ние имаме първокласните свидетелства на архитекта Аристобул, който действително е възстановил гробницата на Кир по поръка на Александър. Той твърди, че Александър я посетил, когато отишъл за първи път в Персеполис, видял с очите си ценните погребални дарове и наредил на Аристобул да ги опише. Това описание е запазено от Ариан109, заедно с историята за оскверняването на гробницата. Според Курций, Александър за пръв и единствен път я посещава на връщане от Индия и я намира празна, защото Кир е бил погребан само с обикновените си оръжия — прищявка, която несъмнено би допаднала на емоционалността на римляните, но би изненадала всеки археолог. Курций пише, че Багоас имал зъб на Орксин, защото той не му е давал подкупи и измислил едно несъществуващо съкровище, за да го обвини за кражбата му. Не е споменато нито едно от престъпленията, за които всъщност е бил наказан Орксин. Курций приема, че той е една невинна жертва. Когато изхвърлим невъзможното от тази история, не остава кой знае какво. Аз приех, че Багоас наистина се е намесил по някакъв начин в събитията, тъй като се е оплакал от този сатрап за извършена несправедливост спрямо него, към което Александър проявил състрадание. Предвид на пълното с убийства минало на Орксин и на ужасната му репутация, аз представих най-често срещаната вражда в древността, а именно — семейното кръвно отмъщение.
108
Федон — приятел и ученик на Сократ. След смъртта му основава Блидската школа. — Бел. прев.
109
Ариан, Флавий (45 — ок. 180 г.) — римски историк, грък от Никомедия. Неговият „Анабазис на Александър Велики“ в 7 книги е най-достоверната до днес биография на Александър Македонски. — Бел. прев.