Докато слушах това, веейки на господарката с ветрилото от паунови пера, си спомних за угощението по повод рождения ден на баща ми — последния в живота му. Гостите идваха един след друг нагоре към крепостта, влизаха през портите, а слугите отвеждаха конете им. Стоях до баща си, който ги приветстваше на вратата. Един човек стърчеше доста над останалите и толкова приличаше на прочут воин, че не можех да откъсна очи от него. Беше красив и имаше ослепително бели зъби. Той ме подхвърли нагоре като бебе и това ме накара да се разсмея. Не се ли казваше този човек Дарий? Но всъщност, мислех си, докато веех с ветрилото, дори и да е станал Цар, това едва ли има някакво значение за мен.
Скоро тази история престана да бъде новина на деня и в харема започнаха да обсъждат събитията в западните крайбрежни сатрапии8. Говореха за някакви варвари, които били червенокоси диваци и боядисвали телата си сини. Живеели на север от гърците, а племето им се казвало македонци. Първо бяха започнали да правят набези по границата, а след това имали наглостта да ни обявят война и сатрапите от западните граници вече започнали да събират войска. Последната новина беше, че скоро след смъртта на Цар Арсес и македонският цар бил убит на някакво публично представление, където според царския им обичай отишъл без охрана9. Наследник му бил някакво младо момче на име Александър. Хм, рекох си, много странно име. Във всеки случай той едва ли можеше да представлява заплаха за нас.
Животът ми протичаше между стените на харема и дребните ми задължения: да оправям леглата, да сервирам, да приготвям шербети от планинска вода и сок от цитрусови плодове, да лакирам ноктите на господарката си и да бъда милван от момичетата. Датис имаше само една жена, но държеше и три млади наложници. Те бяха мили с мен, защото знаеха, че господарят не си пада по момчета. Но ако се случеше да ги посещавам и да им прислужвам, господарката ми дърпаше ушите.
Скоро започнаха да ме пускат из града. Изпълнявах дребни поръчки — купувах къна, прах за почерняне на клепачите или ароматни билки, които поставяха в скриновете за дрехи. Имах и разни други задължения, които бяха под достойнството на главния евнух. На пазара беше пълно с други евнуси, които също пазаруваха. Някои бяха като него — отпуснати и затлъстели, с почти женски гърди. Като ги гледах, реших, че трябва да ям по-малко, макар че сега растях много бързо. Други пък бяха съсухрени и пискливи като сбръчкани стари вещици. Но имаше и една малка част от евнусите, които бяха високи и стройни, и ходеха с чувство за собствено достойнство. Често се улавях, че мисля каква ли е тайната на това.
Беше лято и във въздуха се носеше аромат на портокалови дръвчета. Той бе примесен с миризмата на парфюмирана пот, идваща от жените, които бяха насядали около зарибеното езерце и се пръскаха с вода. Господарката ми беше купила една малка арфа и беше помолила една от наложниците да ме научи да свиря. Спомням си, че пеех, когато в двора се втурна главният евнух, целият треперещ и задъхан от бързане. Личеше, че ще се пръсне от новини и едвам се сдържа. Той обаче спря да избърше челото си и да се оплаче от горещината, като ни накара да седим в очакване. По всичко личеше, че това е един голям ден.
— Господарке — каза тържествено евнухът, — Великият Везир Багоас е мъртъв!
Дворът заприлича на курник, пълен с кудкудякащи кокошки. Господарката вдигна рязко ръка, за да въдвори тишина.
— Но как е станало? Нима не знаеш нищо повече?
— Всъщност знам — той отново започна да бърше челото си, докато най-накрая тя не го покани да седне. А след като се разположи на възглавниците, той се огледа наоколо, както правят разказвачите на пазара.
— О, в двореца всички говорят само за това, а мнозина са станали и свидетели на смъртта му. Та значи, вчера Багоас е имал аудиенция при Царя. А известно е, че на хора от такъв ранг се поднася само най-избрано вино. Когато го донесли, виното вече било разлято в чаши от инкрустирано злато. Дарий взел царската, а Багоас — другата, и зачакал Царят да отпие. Той обаче продължил да държи чашата си и да говори за някакви незначителни неща, като в същото време наблюдавал лицето на Багоас. После се наканил да пие, но в последния момент отдръпнал чашата и продължил да гледа везира. А след това рекъл:
8
Сатрапия — военно-административна област в Древна Персия. Съществували са 20–24 сатрапии. — Бел. прев.
9
Филип Македонски (ок. 382–336 г. пр.Хр.) — македонски цар реформатор, превърнал Древна Македония в централизирана държава. — Бел. прев.