Ема Томова
Перверзни игри
Пролог
Втренчено гледах Себе си на екрана.
Застанала на четири крака върху малката табуретка, с коса, вързана на две опашки, с къса черна поличка и черни мрежести чорапки до коленете. Гърдите ми бяха опасани в черно въже и висяха тежко надолу. Зърната ми бяха заклещени в метални щипки. Отново в ролята на ученичка пред строгия Учител.
Зад дупето си виждах две мъжки ръце, които вършеха свещенодействията си.
Лицето ми носеше онова специално изражение, в което се отразяваше напластената отвътре възбуда, деформираща чертите, променяща погледа и гърчеща скулите. Изглеждах стресната и сякаш ме болеше, но всъщност изпитвах огромна наслада.
Контрастът е важен.
Видимо съм уплашена, но знам, че в този миг се взривявам от удоволствие и че съм подмокрена между бедрата.
Изведнъж нещо проблясна – там, отзад и отдолу. Очите ми се вторачиха в сребристото блещукане. Мъжките ръце държаха гинекологичен инструмент; същия, с който лекарите разтварят женската вагина при преглед. Името му е спекулум, прилича на птича човка. И отваря точно като човка.
Птицата лети, но дали тази перверзна ситуация би ме накарала да летя?!
О, да.
Смръщвам вежди, по челото ми се образуват вълнички като езеро, в което е хвърлен камък. Промяната на лицето ми е следствие на усещането от студения метал, допиращ се до топлата кожа. Инстинктивно помръдвам напред, но силните мъжки ръце хващат дупето ми и ме връщат там, където ми е мястото – в положението, определено от Учителя.
Инструментът постепенно се стопля от горещината и влагата на цепката ми. Навлиза бавно и дълбоко, а чертите ми отново се отпускат и стават порцеланово гладки. Фина усмивка разтегля крайчетата на устните ми.
Изненадващ натиск ме сепва – съсредоточавам се, застивам, напрягам се, докато властните ръце правят въртеливи движения по инструмента. Вагината ми се разтваря. Отронвам стенание.
Механизмът спира и ето ме отворена – нагледна и на показ. Мъжът отзад ме разглежда отвътре.
Лицето ми затихва в перверзна усмивка и се втренчвам във физиономията на добрия Учител отзад. Разглеждам неговото изражение. Очите му преливат от любопитство, надничащи в моите съкровени недра, вторачващи се в тайнствените ми женски дълбини. Изследват, разкриват, попиват. Добиват ново знание и обогатяват емоциите си. Има вид на гениален хирург, който извършва прецизни разрези по време на спешна операция. Виждам колко е сериозен и обсебен от гледката. Изглежда вглъбен в моята скрита същност.
Вглъбявам се на свой ред. Наблюдавам колко е омагьосан от загадките на тялото ми и гордост нахлува в главата ми. Опиянява ме похотливото шоу, което мога да му предоставя. Чувствам се като кралица, наслаждаваща се на властта, която притежава.
Колкото и да съм свикнала с човката, колкото и присъщата й студенина да е стопена, нито за миг не свиквам с разтвореността си, напротив – усещам я твърде осезаемо с всяко късче от същността си. Напрежението стига до болка и ме кара да потрепервам.
Отново поглеждам лицето си, което излъчва... мога да го обрисувам само с една дума – перверзност. Не толкова възбуда, страст, желание, колкото именно перверзност. Да се гледам ми харесва.
И силно ме възбужда.
Когато мъжът отзад се изправя, хипнотизирано зяпвам как обхваща с ръце дупето ми и как властно потъва в удобно предоставената му отворена цепка.
Ахнах в синхрон със Себе си от филмчето.
Мокротата между краката ми беше същата, която тогава обливаше пениса на Учителя, пронизващ ненаситната ми вагина. Шамарчето по облия ми задник ме накара да трепна. С порочна усмивка гледах как той хваща ученическите ми опашки и продължава здравите си тласъци, които изтръгват стенанията от мен. В един миг женските очи се отварят, обръщат се нагоре, тялото ми се разтреперва и чувам как пъшкам и ръмжа, ритмично и звучно. Припомних си с изумителна яснота как дебелият чеп натиска металния инструмент и напрежението се засилва. Чувствах се тотално разчекната.
Бях гледала толкова пъти оргазмите си в огледалото, но сега беше различно. Наблюдавах как друг човек ме води към удоволствието.
Порнофилмите не могат да се сравнят с могъщото усещане да виждаш себе си в ролята, в която се възприемаш като истинска.
Филмчето, изпратено ми от мъжа след нашата среща, ме накара да се замисля – дали няма да е хубаво тези вълнуващи кадри да бъдат видени от други хора и те да изпитат същата прекрасна възбуда, която изпитах и аз? Не е ли грях да „заключвам“ тази красива сугестия? Знаех, че е невъзможно по ред причини. И все пак...