безропотно подвластни на гневен властелин,
разгромените стволи в вековните дъбрави
припомнят земна орис, закона й суров.
О, има дни незвани, де всеки миг е удар,
нанесен от небето на земните деца,
и яростта е смешна, молитвата — напразна,
животът — зла похула, лъжа — самата смърт.
Заклех се аз тогава пред красотата вечна,
пред лобните гранити на всеки неин жрец,
оковите да снема на моя мрачен демон,
с кръвта си да изкупя незнайната вина.
В невидимия огън на мигновена мисъл,
аз три пъти ще стана на пепел и на дим,
и три пъти възкръснал живота ще възхваля,
неизмеримий ужас и смелия му сън.
Духът ще дигне щита на своето безсмъртие,
в плътта кръвта ще екне на горди праотци!
Сърце ще стане камък, по-хладен и от бога,
речта — подморски кратер и страшен меч —
умът.
И новий ден ще свари не ничком и в молитва,
а воин непреклонен — най-верния си син,
на гръдна броня — образ на тъжна Приснодева
на бронзов щит — три знака: кръст, роза
и стрела.