„Безкрайно ме учудва“ — • тук Зигфрид беше прав, —
„че тъй сте изменили • на веселия нрав,
чрез който неизменно • общувахте вий с нас.“
А Гунтер предпазливо • отвърна му тогаз:
„Не иде да споделям • аз с всеки, който пита,
покрусата, що нося • в сърцето свое скрита.
В беда приятел може • печал да излекува.“
От думите му Зигфрид • се мигом развълнува.
На царя той отвърна: • „За всичко досега
откликвал съм и вярвам, • че в днешната беда
могъл бих да помогна. • Приятел щом е нужен,
до гроб аз вам ще бъда • приятел, с чест заслужен.“
„Дано Бог поживи ви! • Словата ви, юнако,
допадат ми, тъй както • духът ви горд. И ако
не случи помощта ви, • ценя пак таз услуга.
Длъжник съм ви, не ме ли • застигне участ друга.
Сега вам ще разкажа • какво ме тъй тревожи:
изпратили врази са • вестител да доложи,
че готвят поход страшен • те в моята страна.
Не е посягал други • към тази твърдина.“
„Вий грижа не берете“ — • сне Зигфрид теготата, —
„сърце си отпуснете • и чуйте ми молбата:
сърдечно с чест и слава • държа да ви възмогна,
но воини призовете, • те също да помогнат.
И с трийсет по хиляда • юнаци да се бият,
вразите ви коварни • аз лесно ще надвия
дори с хиляда воини — • повярвайте вий в мен!“
Владетелят отвърна: • „Ще съм ви задължен!“
„И тъй, разпоредете • готовността за бой
хиляда ваши воини • да имат, че на брой
са моите дванайсет. • Ръката ми ще брани
земята ви и вярност • сърцето ми ще храни.
На помощ вие Хаген • и Ортвин привлечете,
а също Данкварт, Зиндолд — • юнаците напети.
И Фолкер с нас да язди — • големият смелчак,
на него поверявам • да носи боен стяг.
Вестителите нека • си идат у дома,
за да ни видят скоро • на собствена земя,
а твърдините наши • да си живеят в мир.“
Привика царят близки • и воини по-подир.
На Людегер момците • в палата се явиха —
че могат да си тръгнат, • те радостта не скриха.
Дари ги царят Гунтер • с подаръци богати,
съпровождач им даде, • с тез думи ги изпрати:
„Кажете у дома си • на моите врази,
че походът май лошо • ще им се отрази.
Рекат ли да нахлуят • в Бургундия сега,
приятелите мои • ще срещнат веднага.“
Вестителите сетне • видяха даровете,
с които домакинът • тъй щедро ги почете.
Такъв жест да отблъснат • не се те осмелиха
и вземайки си сбогом, • тозчас се разделиха.
А в Дания когато • чрез тях чу Людегаст
от Рейн вестта каква е, • обзе го гняв тогаз.
Раздразнен бе немалко • от думите враждебни
и тез бургундци, дето • са тъй високомерни.
Разказаха му още • за много воини смели,
наред с които рицар • ксантенски са видели —
храбрец на име Зигфрид, • един от тез герои.
От новината кралят • напълно се разстрои.
Щом датските велможи • с вестта се запознаха,
побързаха да свикат • приятели и бяха
на Людегаст опора. • Така той за война
събра войска безстрашна • към двайсетхилядна.
И Людегер Саксонски • в подкрепа му се врече,
та воинството им скоро • бе близо дваж повече,
в Бургундия с което • те щяха да навлязат.
Ала и Гунтер вече • там сбираше витязи
сред воини на князете • и родственици свои,
на Хаген храбреците • и другите герои.
Те щяха да поемат • към битките с врага
и не един да стане • в тях жертва на дълга.
При своя поход щяха • те бойния си стяг
да поверят на Фолкер • и към отсрещен бряг
от Вормс през Рейн да минат • с конете си отвъде.
От Троне Хаген щеше • дружинник да им бъде.
Потегляха с тях още • юнакът Зиндолд, както
и Хунолд да заслужат • отплата царска в злато.
На Хаген братът Данкварт • с почтения Ортвин
ще можеха да блеснат • с духа си несломим.