Последвайте ме, воини, • дошли от Рейн с закана!
Аз зная как да стигнем • на Людегер до стана,
да видите вий мечът • как шлем разполовява.
Загдето тук дошли сме, • врагът ще съжалява.“
Бегом момците с Гернот • възседнаха конете,
а Фолкер, шпилман славен, • издигна стяг в ръцете
чевръсто и със него • отправи се начело.
Така за бой готово • бе воинството им смело.
Бойци хиляда само • и рицари дузина
от облак прах обвити • поеха на ранина
по друмищата полски, • препускайки нататък.
От щитове лъщящи • замярка се отблясък.
Саксонски храбри воини • настъпиха към тях
със мечове бръсначи: • доколкото разбрах,
в ръката на юнака • посичали без жалост.
От пришълци те щяха • да бранят свойта цялост.
Като дружинник Хаген • войската подреди.
Пристигна там и Зигфрид • със своите момци,
които бе довел от • ксантенската земя.
Ах, колко кръв тоз ден се • в сражение проля!
Че Зиндолд, Хунолд, както • и Гернот в този бой
погубиха живота • на не един герой,
преди сам да узнае • те колко са безстрашни.
Тъй много знатни дами • направиха нещастни.
Отделно Фолкер, Хаген • и Ортвин редом с тях
потапяха все в кърви • без милост и без страх
лъщящата повърхност • на шлемовете вражи.
Завидна смелост Данкварт • успя сам да покаже.
Датчаните се също • сражаваха умело
и щитове трещяха • при всеки сблъсък в чело.
От ударите с меча, • размахван с ярост злобна,
и воинството саксонско • накрая изнемогна.
Бургундците, едва-що • навлезли в този бой,
се втурнаха и рани • нанесоха безброй.
Седлата всеки воин • оплискваше със кръв
и в битката за слава • държеше да е пръв.
Със силен звън кънтяха • оръжията остри
в юначните ръце на • ксантенските им гости,
настъпващи след Зигфрид • през гъстата дружина.
Те следваха го храбро, • отдето и да мина.
Не виждаше се тука • бургундец да е първи
след него, но личаха • потоците от кърви,
които да пролива • окото му не мигна,
дорде до Людегер и • войската му не стигна.
До три пъти направо • редиците пресече
и после пак се върна. • Щом Хаген се притече
на помощ, той засити • тоз устрем свой докрай.
Що воини повалиха • тогаз — един Бог знай!
Княз Людегер когато • съзря как Зигфрид там
размахва меча Балмунг • в ръка и смогва сам
със него толкоз техни • бойци да порази,
владетелят се мигом • от гняв преобрази.
Сред суматоха страшна, • сред звън на мечове
доведоха до сблъсък • те свитите си две.
Тъй двамата можаха • да мерят лично сили.
Саксонците с ненавист • отстъпиха унили.
Владетелят им храбър • бе люто разярен
от новината мрачна, • че брат му бил пленен,
разбра обаче късно: • не Гернот го е сторил,
а с него на Зиглинда • синът се бе преборил.
И удар подир удар • да му нанася дръзна,
та конят под седлото • на Зигфрид се подхлъзна,
ала след миг изправен, • той тутакси съвзе се
и рицарят отново • безстрашно се понесе.
Подкрепяха го в близост • не само Гернот, Хаген,
противници мнозина • сразили в боя славен.
Там Данкварт, Фолкер, Зиндолд • и Хунолд до Ортвин
поваляха във схватки • вразите до един.
В единоборство князът • и принцът влезли бяха.
Над шлемове лъщящи • рой копия свистяха,
запращани с ненавист • и със замах такъв,
че щитове изящни • опръскваха се с кръв.
На битката в разгара • най-обичайно беше
да слязат от конете. • Лице в лице стоеше
срещу врага си Зигфрид • изправен най-подир:
княз Людегер сред полет • на копия безспир.
От щита як на Зигфрид • отхвръкна цяла стяга,
но наумил той бе си, • че нему се полага
вразите с толкоз рани • докрай да разгроми.
Що ризници и Данкварт • днес с меча разломи!