Но ето че внезапно • съзрял бе Людегер
на Зигфрид върху щита • корона като герб.
Досети се кой беше • сърцатият титан,
другарите призва си • да прекратят таз бран:
„Хей, воини мои, боя • вий преустановете!
Видях синът на Зигмунд • как в битката навред е —
юнакът силен Зигфрид, • храбрец и рицар знатен.
В Саксония ще е от • лукавия изпратен!“
Той стяговете рече • да се сведат в миг ниско.
Примирие получи • тъй както сам поиска,
но трябваше заложник • в Бургундия да иде.
На Зигфрид от ръката • дойде му таз обида.
На общ съвет решиха • да прекратят войната.
И щит, и шлем саксонски • с пробойни на земята
положени там бяха — • тъй аленочервени
с цвета на рани все от • бургундци причинени.
Сред воините по избор • една част те плениха.
А храбреците Гернот • и Хаген наредиха
ранените да бъдат • в носилки настанени.
След тях към Рейн вървяха • петстотинте пленени.
Датчаните безславно • поеха път обратен.
Саксонците, загдето • не бяха в боя страшен
тъй дръзки, че с похвала • да може да ги тачат,
загиналите горко • решиха да оплачат.
Героят снажен Зигфрид, • достойно оглавил
отбор юнаци свои, • се беше отличил
със подвизи, признати • на Гунтер от войската.
А с мулета товара • свалиха до реката.
До Вормс момци изпрати • княз Гернот с новина
приятели и близки • да чуят у дома
какви успехи славни • постигнати са днес
и как смелчаци в битка • воювали са с чест.
Момците дотърчаха • и всичко съобщиха.
Зарадваха мнозина, • унивали в скръб тиха,
с вестта, що бързоходец • навред охотно носи.
Тогаз от знатни дами • дочуха се въпроси
как воините на царя • държали са се в боя.
С Кримхилда разговаря • пред нейните покои
един от тях потайно, • за да се не разкрие,
че някой сред бойците • сърцето й пленил е.
При нея щом яви се • и щом поклон й стори,
красивата Кримхилда • му кротко заговори:
„За вест добра със злато • ще те възнаградя;
не ме ли мамиш, аз над • доброто ти ще бдя.
Кажи за брат ми Гернот • как битката премина,
приятелите как са, • умряха ли мнозина?
Кой беше там героят — • туй искам аз да зная.“
Вестителят отвърна: • „Един не се помая!
Но в боя се стремеше • противника да смаже,
принцесо благородна, • туй длъжен съм да кажа,
най-дръзновено гостът • ксантенски, тук пристигнал
и яростно ръка си • срещу вразите вдигнал.
Каквото Данкварт, Хаген • и други царски воини
успяваха да сторят • в двубои най-достойни,
бе просто несравнимо • със войнствения плам,
излъчващ се от Зигфрид, • сина на Зигмунд, там.
Сразиха в люта схватка • те множество герои,
ала не може никой • да каже с думи свои
как настървено Зигфрид • вразите в кръв удави,
как дами благородни • сиротни той направи
и как девойки много • остави без любим.
Със своя меч ломеше • тъй шлемовете им,
че бликваше под тях от • дълбоки рани кръв.
С достойнствата си той е • сред рицарите пръв.
Каквото и да беше • извършил Ортвин сам
(той смогнеше ли воини • да стигне с меча там,
нанасяше им мигом • най-често смъртна рана),
то за врага бе брат ви • бедата най-голяма,
каквато във войната • могла би да се случи.
За храбростта е редно • това да се научи:
бургундците успяха • тъй славно да воюват,
че за честта си няма • от що да се срамуват.
Те с меча си в ръката • опразваха седлата,
от удари страхотни • кънтеше равнината.
Вразите по-добре бе • да не стоят насреща,
юнаците от Рейн щом • връхлитаха зловещо.
Смелчаците от Троне • погибел вред посяха,
кога войските в сблъсък • съвсем се развилняха.
Със смърт мнозина Хаген • зае се да наказва —
в Бургундия тепърва • за туй ще се разказва.