Юнаците на Гернот — • и Зиндолд, пък и Хунолд —
стараха се тъй много • наред с храбреца Румолд,
че Людегер горчиво • ще трябва да се кае,
загдето сам рода ви • на битка призовал е.
На схватки най-горещи • по бойното поле
в началото и в края, • където и да е,
подсторник драговолен • на Зигфрид бе ръката.
Заложници той води • на Гунтер във страната.
С мощта си ги прекърши • прекрасният витяз —
и Людегер смири се, • богат саксонски княз,
и брат му, кралят датски, • на име Людегаст.
Но чуйте, че и то е, • принцесо, вест за вас:
Тях Зигфрид сам плени ги • и ето идват тук —
заложници такива • не е довеждал друг,
на Рейн каквито води • след подвига си той.“
И тази вест приятна • ней вдъхваше покой.
„Насам дохождат здрави • над петстотин пленени,
а редом (вам е ясно) • лежат и зле ранени
в осемдесет носилки, • кръв алена попили.
От тях на Зигфрид мечът • немалко поразил е.
Онези, от които • мирът бе осквернен,
ще бъдат унизени • сега в бургундски плен.
Надменния го водят • победно в таз страна.“
Вестта като изслуша, • от радост пламна тя.
Съвсем поруменял бе • красивият й лик,
че — отървал се читав • и в тоз опасен миг —
юнакът славен Зигфрид • отново се завръща.
Зарадва я съдбата • на близките й също.
Любезно тя му рече: • „Добра бе новината.
Заслужи си отплата — • одежда пребогата
и десет мерки злато • да имаш за добро си.“
Затуй се вест такава • на знатни дами носи.
И злато, и одежда • доби той за отплата.
Пък хубавици все от • прозорци на палата
заничаха към пътя. • И ето яздешком
войската се завърна • в бургундския си дом.
И здрави, и ранени • прииждаха насам,
приветствани от близки, • без да изпитват срам.
Стопанинът на кон към • дошлите се придвижи,
с възторзи край бе сложен • на неговите грижи.
Посрещна свойте воини • и гостите с отрада
тъй както на владетел • достоен се полага,
благодари им, дето • се бяха отзовали
да влязат в бой и с чест са • победа изковали.
Цар Гунтер поразпита • бойци осведомени
при схватките колцина • от смърт са покосени.
Загиналите бяха • най-много шейсетина.
Прежалени те бяха, • отново мир да има.
От щитовете много • се бяха потрошили,
но от конете скочи • запазилата сили
дружина с шлем разбит и • закрачи към палата.
На царски прием шумно • започна веселбата.
С поръка височайша • в града ги настаниха,
за гостите на царя • подслон подсигуриха.
Грижовност той към всички • ранени нареди,
великодушен бе и • към своите врази.
„Добре дошли сте вие!“ — • към Людегаст той рече.
„На пагуба до днеска • от вас бях аз обречен.
Възмездие за нея • ще имам може би,
приятелите Бог пък • дано възнагради!“
„На тях благодарете“ — • отвърна Людегаст. —
„Заложници такива • кой има като вас?
Добре ще заплатим ний, • щом с рицарска охрана
към неприятел милост • окажете голяма.“
„Врази сме, ала тука • движете се свободно,
в страната ми щом вие • стоите драговолно,
дордето разреша ви • да тръгнете назаде.“
Ръка с тез думи Гунтер • на Людегер подаде.
Посочиха им стая • да идат на отмора.
Ранените в постели • пренесоха от двора,
на здравите наляха • пък вино, медовина —
каква по-буйна радост • за цялата дружина!
Прибрани бяха всички • разбити щитове,
седла окървавени • (и не едно и две)
побързаха да скрият, • жени да не заплачат.
Бойците морно взеха • нозете да провлачат.
Над гостите си царят • с грижовно чувство бдеше
тълпа от местни, чужди • навред в града сновеше,
но най-загрижен беше • за всичките ранени,
покрай възторга дето • лежаха угнетени.
Лечители, знахари • получиха в отплата
сребро, кой колко иска, • отделно чисто злато,
бойците да избавят • от лютите им рани.
А гостите дариха • пък с дарове подбрани.