Които пожелаха • на път да тръгнат нощем,
поканиха любезно • да погостуват още.
Запита царят как да • плати на всеки воин,
дължимото изпълнил • по начин най-достоен.
Княз Гернот посъветва: • „Сега да си заминат,
ала след шест недели • (предвид те да го имат)
на празненство голямо • да заповядат пак —
пък и ранен все някой • тогаз ще е на крак.“
Намислил бе и Зигфрид • обратно да поеме,
но домакинът Гунтер, • узнал това навреме,
помоли го сърдечно • при тях да постои.
Зарад сестра му принцът • на туй се съгласи.
Той твърде знатен беше • отплата да получи,
макар че бе заслужил • и царят го научи,
тъй както и князете, • с очите си видели
как сам със свойта сила • двубоите печели.
Та заради Кримхилда • остана тоз младеж
да може да я зърне • след толкова копнеж.
Мечтата му едва щом • впоследствие се сбъдна,
на Зигмунд той в страната • доволен се завърна.
Любител беше Гунтер • на рицарски игри,
привличащи юнаци • и млади, и добри.
Покрай брега пред Вормс, где • турнири се провеждат,
накара той за гости • скамейки да подреждат.
Преди да запристигат • във нейната страна,
красивата принцеса • от своя брат узна,
че празненство подготвя • с приятелите свои.
Настъпи суетня и • сред дамските покои
с какви пребрадки, рокли • да си се издокарат.
Дочула беше Ута • как трепетно повтарят:
„Очаква се да дойдат • все рицари сърцати!“
От скрина тя разгърна • одежди пребогати,
заръча пак премяна • за дамите придворни
и облекла за много • бургундски млади воини.
На чужденците също • поднесе дрехи нови
и всичко туй тя все за • чедата си го стори.