От скринове тогава • извадиха най-дивни
премени драгоценни • и украсени гривни.
Приготвени отдавна • за празник предвидливо,
девиците със тях се • нагиздиха грижливо.
У младите юнаци • надежда се таеше,
че не една девойка • да ги хареса щеше.
Това дори за царство • не биха разменили —
тъй ненагледни бяха • красавиците мили!
По заповед на царя • роднини неколцина
сестра му придружиха • със храбреци стотина.
В ръцете меч държаха, • приготвен за защита —
в Бургундия те бяха • и дворцовата свита.
С Кримхилда бе и Ута, • царица величава,
над сто придворни дами • избрала във състава
на свойте придружвачки, • богато пременени.
След щерка й вървяха • девиците засмени.
Заслизаха те бавно • от дамските покои.
Вълнение настана • сред младите герои:
внезапната възможност • така им се хареса
на празника да видят • чаровната принцеса.
Пристъпваше тя както • пробужда се зората
на облак изпод мрака. • Забравена тъгата
в сърцето бе на онзи, • таил я дълго там —
любимата си принцът • съзря сега едвам.
Проблясваше по нея • искрист безценен камък,
ликът й миловиден • гореше в розов пламък.
Че някой нявга нещо • видял бил по-красиво,
дори да го речеше, • не би било правдиво.
И както на небето • сияйната луна
по-ярко от звездите • излъчва светлина,
така блестеше тя пред • останалите дами.
Туй породи възторзи • сред гостите призвани.
Отбрани царедворци • вървяха най-отпред,
ала момците буйни • напираха отвред
прекрасната девица • да видят този ден.
А Зигфрид се почувства • и ведър, и смутен.
Замислен, той си рече: • „Отгде на мен ми хрумна
да имам любовта й? • Мечта е туй безумна.
Не я ли пък постигна, • спасение смъртта е.“
От тягостните мисли • глава му се замая.
Наследникът на Зигмунд, • макар така покрусен,
стоеше като че ли • от майстор най-изкусен
на пергамент изписан • във вид съвсем правдив:
юнак не е бил виждан • друг толкова красив!
Кортежът царедворски • пред знатните жени
приканваше момците • да минат настрани.
Път сторваха с доволство • в сърцето много воини
пред дамите красиви • и тъй благопристойни.
На царя рече Гернот, • прочут бургундски княз:
„Услугите си който • предложил бе на вас,
пред всички нека бъде • героят на деня.
Съвет да дам аз, братко, • не ще се посвеня:
вий Зигфрид поканете • да дойде при сестра ни.
За нас ще е от полза • пред нея да застане
и тя към рицар поздрав • за пръв път да отправи.
Тогаз в беда юнакът • не ще ни изостави.“
На Гунтер приближени • при Зигфрид се явиха.
Ксантенския герой те • накратко известиха:
„При царя ни идете! • Ще позволи той там
сестра му да изкаже • чрез поздрав почит вам.“
От думите им принцът • бе горд и поласкан.
В сърцето си усети • възторг необуздан,
че с щерката на Ута • той щеше да се срещне.
Тя с нежност благонравна • го поздрави по-сетне.
Пред себе си юнака • с лик пламнал като зърна,
красавицата дивна • към него се обърна:
„Привет вам, принце Зигфрид, • вам рицарю почтен!“
От поздрава й той се • почувства възвисен.
Вежливо поклони се, • тя за ръка го хвана,
с осанка достолепна • до нея той застана.
Един до друг поели, • отправиха за миг
любвеобилен поглед — • взаимен, но прикрит.
Не знам ръката бяла • дали е той притиснал
с чистосърдечна обич, • но ми минава мисъл:
не ще да е пропуснал • тоз нежен знак витяза.
Тя свойта благосклонност • наскоро му показа.
Едва ли друго лято, • през топли майски дни,
сърцето му отново • тъй щеше да тупти
от радост като тази, • изпитвана сега,
с любимата девойка • вървейки за ръка.