1. Главная
  2. Книги
  3. Песен за нибелунгите
  4. Страница 18
Выбрать главу
Приятелите свои • дари богато царя, загребвайки със шепи • и без да се измаря от щитовете злато — • петстотин мерки цели. Сам Гернот бе предложил • тез жестове умели.
Сбогуваше се всеки • на тръгване тогава с Кримхилда и със Ута, • царица величава. Оттегляйки се сетне, • поемаха за вкъщи за първи път тъй пищно • витязите могъщи.
Подслоните подире • набързо опустяха, ала в палата бляскав • останали си бяха с роднини свои царят • и доста знатни воини. Те водеха с Кримхилда • беседи най-пристойни.
Да се сбогува също • и Зигфрид бе решил в невяра да постигне, • що бе си наумил. Дори и царят чул бе, • че щял да си върви, но Гизелхер успя пък • да го разубеди:
„Защо решихте, Зигфрид, • да яхнете конете? Аз моля ви любезно: • при нас вий останете — при Гунтер и момците • от дворцовата свита. Красавици тук може • млад рицар да почита.“
Тогава Зигфрид рече • да отведат конете: „И щитовете също • обратно приберете. Решен бях да се върна • аз в моята родина, но Гизелхер учтиво • възпря ме да замина.“
Остана там юнакът, • с любезност обграден, а другаде не би се • и чувствал по-блажен. Дължеше го на туй, че • ще можеше да вижда сега той всекидневно • красивата Кримхилда.
Безмерната й хубост • го беше задържала. Не спираха в палата • забави до премала, но любовта към нея • гнетеше го и стана причина да загине • тоз принц от люта рана.

VI епизод

Как Гунтер тръгва за Исландия да спечели Брунхилда

Донасяха се вести • по Рейн за хубавици, мълвеше се за разни • пленителни девици и Гунтер, цар достоен, • обзет бе от възторг една от тях да има, • да бъде с нея горд.
Живееше княгиня • далеч отвъд морето. Тя нямаше подобна • на себе си, където се гледа красотата • и се премерва сила. В трибой за любовта й • бе рицари надвила.
Юнакът, пожелал таз • княгиня за жена, щом копието метне, • щом в скок на дължина и в хвърляне на камък • изгубеше в едната от трите надпревари, • простил се бе с главата.
До днес бе победила • във всеки сблъсък троен. От подвига й слисан, • край Рейн млад рицар строен на славната девица • отдаде любовта си. Затуй герои сетне • намериха смъртта си.
Край Рейн отсече Гунтер: • „Каквото ще да става, в страната на Брунхилда • на кораб ще отплавам! Заради обичта й • залагам си главата и нека я загубя, • не взема ли момата!“
„О, не!“ — против бе Зигфрид. — • „Тозчас се откажете от хрумването вие! • Туй искрен мой съвет е. Княгинята по нрав е • сурова и жестока, жених щом безпощадно • лишава от живота.“
„Съветът мой пък бил би“ — • намеси се и Хаген — „вий Зигфрид помолете • до вас юнакът снажен от помощ да ви бъде • в опасната проява, щом нрава на Брунхилда • той тъй добре познава.“
Запита царят принца • дали ще му помогне до тази хубавица • с успех да се домогне: „Склоните ли, юнако, • и стане ли тя моя, за вас не ще си жаля • живота и покоя.“
Синът на Зигмунд каза: • „Услуга ще ви сторя, но волята си нека • преди туй изговоря: красивата Кримхилда, • сестра ви, за съпруга дадете ли ми вие, • не ща награда друга.“
„Пристигне ли Брунхилда • тук, в моята страна, ще имате сестра ми • Кримхилда за жена. Обет ви давам, Зигфрид“ — • наблегна царят пак, — „честити да сте с нея • вий в дълговечен брак.“
И клетва се заклеха • момците благородни. Очакваха ги много • усилия несгодни, княгинята преди те • на Рейн да доведат. Що ядове пък щяха • подире да берат!
Налагаше се Зигфрид • със себе си да вземе и мантията, дето • от Албрих преди време в единоборство беше • отнел с риск за живота. Момците своя поход • подготвяха с охота.
~ 18 ~