Към характерните за епоса езикови иновации спада навлизащото от тогавашния френски дворцов етикет използване на второ лице множествено число като учтива форма. Доколкото в оригинала личи неутвърденост на тази практика, в превода — вместо механично възпроизвеждане на крайно непоследователната употреба на новата форма — на нея с малки, логично обосновани изключения е дадено предпочитание. По понятни причини обаче не беше възможно да се елиминира един любим на автора, но в съвременното повествование необичаен похват, какъвто е така нареченият „поглед в бъдното“, тоест периодичното намекване кога или къде някому предстои да се случи нещо, при това най-често беда.
За по-добра прегледност в края на превода по азбучен ред е приложен списък на лични и местни имена, опрян на този в изданието на К. Барч. Наред с имената са дадени пояснения към някои използвани в текста означения като свидетелство за пъстротата на средновековния бит в Германия, които обаче липсват в нашия език както като историзми, така и като архаизми и затрудняват донякъде запознаването на българския читател с реалиите в литературни шедьоври от посочения тип.
София, септември 2005 г.
проф. д-р Борис Парашкевов
I епизод
Кримхилда