Песен за нибелунгите

Към характерните за епоса езикови иновации спада навлизащото от тогавашния френски дворцов етикет използване на второ лице множествено число като учтива форма. Доколкото в оригинала личи неутвърденост на тази практика, в превода — вместо механично възпроизвеждане на крайно непоследователната употреба на новата форма — на нея с малки, логично обосновани изключения е дадено предпочитание. По понятни причини обаче не беше възможно да се елиминира един любим на автора, но в съвременното повествование необичаен похват, какъвто е така нареченият „поглед в бъдното“, тоест периодичното намекване кога или къде някому предстои да се случи нещо, при това най-често беда.

За по-добра прегледност в края на превода по азбучен ред е приложен списък на лични и местни имена, опрян на този в изданието на К. Барч. Наред с имената са дадени пояснения към някои използвани в текста означения като свидетелство за пъстротата на средновековния бит в Германия, които обаче липсват в нашия език както като историзми, така и като архаизми и затрудняват донякъде запознаването на българския читател с реалиите в литературни шедьоври от посочения тип.

София, септември 2005 г.

проф. д-р Борис Парашкевов

I епизод Кримхилда

Легенди стародавни • чудатости мълвят рицари преславни • по тягостния път. Послушайте словата • за яростни борби, за вопли и разплата, • за пищни веселби.

В Бургундия растеше • пленителна мома, невиждана по хубост • във никоя страна. Наречена Кримхилда, • красавица бе тя, уви, на много воини • донесла гибелта.

Със своя чар девичи • разпалваше любов, жених да стане всеки • смел рицар бе готов. Красива, благонравна, • с възхвала не една — достоен образец бе • за всякоя жена.

Закриляха я трима • прославени мъже: цар Гунтер и княз Гернот, • изпитани добре, и Гизелхер — най-млад, но • и той такъв храбрец: Кримхилда бе сестра на • грижовния кръжец.

Владетели те бяха • от знатно потекло: сърцати, щедри, силни, • врази на всяко зло. Бургундия страна бе • на техните деди. Земята на Атила • им подвиг отреди.

Град Вормс на Рейн бе тяхна • престолна твърдина, где рицари почтени • с достойни имена на вярна служба бдяха • до сетния си час. На две жени враждата • погуби ги тогаз.

Старица достолепна • бе Ута — майка им. Баща им Данкрат, рицар • с характер несломим, на младини сдобил се • със почести безброй, в наследство им остави • земи и трона свой.

Владетелите бяха — • тъй както казах аз — безмерно ратоборни. • Под твърдата си власт отвред те сбрали бяха • най-личните момци, неустрашими в битки, • безпримерни бойци.

Сред тях от Троне Хаген • бе редом с своя брат, от Алцай беше Фолкер, • на всекиго познат, от Мец — героят Ортвин • до пъргавия Данкварт, маркграфове двамина • на име Гере, Екварт.