Заничаха им с жал през • прозорци личицата,
но силен вятър вече • издуваше платната:
четворицата горда • тоз кораб приюти я.
Тогаз запита Гунтер: • „А кой ще е кърмчия?“
В миг Зигфрид отзова се: • „Туй моя ще е грижа —
по пътищата водни • умея да се движа.
Уверени бъдете, • ще стигнем до целта.“
Бургундия те бодро • напускаха сега.
Чевръсто Зигфрид грабна • един салджийски прът,
от пристана оттласна • той кораба на път.
Храбрецът Гунтер също • весло бе взел в ръката,
тъй рицарите славни • поеха по реката.
Подсигурени бяха • богато те с храна,
а също с най-доброто • от рейнските вина.
Конете им стояха • удобно подслонени.
От хода плавен никак • не бяха затруднени.
С опънати въжета • изминаха след пладне
те двайсет мили цели, • преди нощта да падне,
понесени от вятър • попътен към морето.
Уви, туй дело бе за • злочестини подето.
В дванайсетото утро • отвел ги беше вече
благоприятен вятър • пред Изенщайн далече —
пред замъка прочут на • Брунхилда във страната,
единствено на Зигфрид • сред тях добре позната.
Щом Гунтер забеляза • там толкоз твърдини
и ширнали се вредом • просторни равнини,
обърна се към Зигфрид • с въпрос дали не знае
чии са твърдините • и таз земя чия е.
„Това“ — отвърна Зигфрид — • „със сигурност го зная:
народът на Брунхилда • и нейната земя е
със замък Изенщайн, где • ще имате таз чест
да видите вий дами • прекрасни още днес.
Съветвам ви, юнаци, • да сте единодушни
и мисля, че добре е • в словата си изкусни
да бъдете, когато • княгинята споходим.
С Брунхилда предпазлива • беседа днес ще водим.
Пред свитата и нея • застанем ли, тогаз
ще кажете, витязи, • вий с непресторен глас,
че съм васал на Гунтер, • а той пък цар е мой.
Желаното от него • постига се в двубой.“
С готовност те приеха • каквото им внуши,
от инатливост никой • не го и наруши,
а казаха го ясно; • от полза то им беше,
кога пред нея Гунтер • за първи път стоеше.
„Тук вричам се не толкоз • от преданост към вас,
а заради сестра ви, • която аз в прехлас
ценя като частица • от мен и от сърце ми
и искам да заслужа • съпруга да я взема.“