Не щеше да погубва • момата на свой ред,
та не със острието • запрати го напред:
към бронята й здрава • той дръжката насочи —
отправена с все сила, • със трясък тя отскочи.
Искри се разлетяха, • като че вятър духна,
от удара страхотен • момата мигом рухна.
Синът на Зигмунд беше • умело я улучил —
със сигурност цар Гунтер • това не би сполучил.
Красивата Брунхилда • се тутакси изправи
и поздрави към Гунтер • за удара отправи,
помисляйки, че той си • мощта бе изявил,
но други мъж по-силен • я беше надхитрил.
При камъка подире • отиде разгневена
и рязко го повдигна • момата дръзновена.
Замахна и го метна • с все сила надалече,
след него скочи тъй, че • й бронята дрънчеше.
А камъкът дванайсет • разкрача прелетя,
но по-далеч от него • успя да скочи тя.
Сега към него вече • юнакът Зигфрид тръгна
и смогна да го метне, • щом Гунтер го помръдна.
Безстрашен беше Зигфрид, • тъй снажен и висок,
и в мятането ловък, • и с по-голям отскок.
Чрез свойте чародейства • той толкоз силен беше,
че скачайки и Гунтер • със себе си пренесе.
С надскачането свърши • и тази надпревара.
Единственият видим • в кръга все беше царя.
Красивата Брунхилда • от яд се зачерви.
Тъй Зигфрид пък на Гунтер • смъртта предотврати.
Съзирайки, че царят • остана здрав и читав,
към свитата си с ярост • тогава тя извика:
„Елате тук, роднини, • приятели и воини,
от днес на царя Гунтер • бъдете вий покорни!“
Оръжията бързо • от себе си свалиха,
на славния бургундец • в нозете се снизиха
най-храбрите витязи, • повярвали, че тоя
жених със свойта сила • спечелил бе двубоя.
Изисканият Гунтер • отправи й привет,
тя под ръка го хвана • и тръгнаха напред.
Така тя позволи му • да властва над страната.
На воина храбър Хаген • отпусна се душата.
Княгинята покани • владетеля богат
да заповяда с нея • в просторния палат.
Там с гостите сега се • отнасяха любезно,
та Данкварт, а и Хаген • се чувстваха чудесно.
До кораба обратно • пък Зигфрид се добра
и мантията в ракла • грижливо пак прибра.
В палата се завърна • при дамите придворни,
към царя се обърна • той с тез слова притворни:
„Властителю, защо вий • се маете, наместо
да почнете игрите, • предлагани тук често?
Княгинята навярно • и нам ще ги покаже.“
Хитруваше той, сякаш • не бе ги чувал даже.
Княгинята запита: • „Къде, за Бога, бяхте,
храбрецо Зигфрид, тъй че • игрите не видяхте,
които тук спечели • цар Гунтер — гостът мой?“
Ответ дойде от Хаген, • бургундския герой:
„Дордето ний, княгиньо, • се слисвахме пред вас,
юнакът Зигфрид бил е • на кораба тогаз.
Това, че тук в игрите • победата взема я
владетелят ни Гунтер, • туй Зигфрид го не знае.“
А Зигфрид пък възкликна: • „Зарадва ме таз вест.
Надменността ви щом е • прекършил Гунтер днес
и вам се е намерил • жених достоен вече,
да тръгваме, девице, • че Рейн е надалече!“
Красавицата каза: • „Не става тъй веднага —
роднини и велможи • да свикам се налага.
Не мога толкоз лесно • страната да напусна,
приятелите без да • уведомя аз устно.“
Вестители накара • да яхнат вихрен кон,
приятели и воини • покани в своя дом —
при нея в Изенщайн те • да дойдат незабавно.
С одежди пребогати • дареше ги поравно.
Пристигаха от заран • до вечер всеки ден
на върволяк в палат, край • морето построен.
„О, Боже!“ — викна Хаген. — • „Какви ги вършим ние?
Войската на Брунхилда • докрак ще ни затрие!
Прииждат нейни воини • неспирно тук в палата,
а волята й нам е • все още непозната.
Но ако яростта й • отново се пробуди
и царствената дама • реши да ни погуби?“
Витязът Зигфрид вметна: • „Аз лично ще попреча
и край на страховете • ще сложа тука с меча.
На помощ ще докарам • в таз нейна твърдина
войска вам неизвестна, • добре изпитана.