Выбрать главу
В придворната готварна • началник беше Румолд. Ведно със него Зиндолд • и доблестният Хунолд следяха ред и почит • в двореца да царят. От свитата юнаци • сал тез ще изброя.
В конюшните надзорник • бе Данкварт, а Ортвин, трапезникът на царя, • бе негов сестрин син. Там Зиндолд, виночерпец • на властните мъже, с ковчежника им Хунолд • за ред се грижеше.
За славата на двора, • възпявана до днес, за воинското достойнство, • за рицарската чест, що храбрият владетел • до гроба носи даже, не ще насмогне никой • докрай да ви разкаже.
Сред толкова почтеност • Кримхилда със надежда веднъж насън видя се • сокол да си отглежда. Но два орела злобни • сразиха го и нея при гледката боязън • за цял живот обзе я.
На майка си разказа • нощес какво сънува, а старата царица • така го разтълкува: „Соколът с чест отглеждан • е твоят бъдещ мъж. Не го ли Бог опази, • ще рухне отведнъж.“
„Отде тоз мъж ви хрумна • вам, майко моя драга? Не ще допусна рицар • с любов да ми дотяга. Красива нека бъда • до сетните си дни, без някой мъж чрез обич • мен зло да причини.“
„Недей да се заричаш“ — • отвърна Ута с благост. — „Изпиташ ли ти нявга • най-съкровена радост, на мъж ще се дължи тя. • Ще бъдеш хубавица и Бог дано един ден • те срещне с знатен рицар.“
„Да спрем дотука спора, • царице величава. У колко от жените • тъй често проличава как може скръб накрая • любов да победи. От тях аз ще се пазя, • от тези две беди.“
В душата си Кримхилда • отрече любовта и дълги дни прекара • в отрадна самота, без тя да закопнее • за обич пламенна. Но сетне с почест стана • на рицар смел жена.
Той същият сокол бе, • явил й се в съня, от Ута разтълкуван. • За мъст тя зажадня към своите роднини, • когато го убиха. Смъртта на едного тъй • мнозина заплатиха.

II епизод

Зигфрид

Край Долен Рейн израсна • отрокът благороден на кротката Зиглинда • и Зигмунд — цар достоен, богат владетел, в битка • храбрец, но хрисим в мир — сред замъка им в Ксантен, • прочут надлъж и шир.
Тоз принц на име Зигфрид • бе снажен и напет, в опасности пребродил • на кон царства навред, със сила отличил се • по чуждите земи. Какви юнаци сетне • в Бургундия откри!
В младежките години, • в лудешки времена що подвизи извършил • легенда не една на Зигфрид посветена • редеше чудеса и будеше възхита • юнашка красота.
Прилежно възпитаван • тъй както подобава, подир с дела постигна • заслужена прослава. На Зигмунд из земите • ликуваха мнозина, че Зигфрид бе във всичко • от други ненадминат.
Когато поотрасна, • на приеми в двореца той въжделен гост стана. • И дама, и девица държеше да го зърне • сред другите мъже и благосклонността им • той виждаше добре.
Без придружител рядко • бе пускан на езда. Наставници му бяха • все люде на честта. Одежди му гласеше • царицата сама. Любимец бе на всички, • на цялата страна.
С оръжие щом бе му • по сила да борави, на него всичко нужно • тозчас се предостави. Започна да ухажва • красавици той също, които склонни бяха • с взаимност да отвръщат.
Пред воините си Зигмунд • тогаз оповести, че празненство ще вдига • с приятелите си. Вестта земи обходи • на доблестни крале. На гостите дари той • доспехи и коне.
Където някой щеше • да става рицар смел, в рода си като всеки • по своя път поел, поканен бе да дойде • на празника голям. Добиха сетне с принца • те рицарския сан.
За празника мълвата • се носи и до днес. Цар Зигмунд и Зиглинда • заслужиха почест за даровете скъпи, • раздавани поред на толкоз много гости, • пристигнали отвред.
Там четристотин млади • оръженосци щяха одежди като Зигфрид • да облекат, та бяха девойките усърдни • затуй, че бе им драг. Те камъни безценни • и злато на варак