В придворната готварна • началник беше Румолд.
Ведно със него Зиндолд • и доблестният Хунолд
следяха ред и почит • в двореца да царят.
От свитата юнаци • сал тез ще изброя.
В конюшните надзорник • бе Данкварт, а Ортвин,
трапезникът на царя, • бе негов сестрин син.
Там Зиндолд, виночерпец • на властните мъже,
с ковчежника им Хунолд • за ред се грижеше.
За славата на двора, • възпявана до днес,
за воинското достойнство, • за рицарската чест,
що храбрият владетел • до гроба носи даже,
не ще насмогне никой • докрай да ви разкаже.
Сред толкова почтеност • Кримхилда със надежда
веднъж насън видя се • сокол да си отглежда.
Но два орела злобни • сразиха го и нея
при гледката боязън • за цял живот обзе я.
На майка си разказа • нощес какво сънува,
а старата царица • така го разтълкува:
„Соколът с чест отглеждан • е твоят бъдещ мъж.
Не го ли Бог опази, • ще рухне отведнъж.“
„Отде тоз мъж ви хрумна • вам, майко моя драга?
Не ще допусна рицар • с любов да ми дотяга.
Красива нека бъда • до сетните си дни,
без някой мъж чрез обич • мен зло да причини.“
„Недей да се заричаш“ — • отвърна Ута с благост. —
„Изпиташ ли ти нявга • най-съкровена радост,
на мъж ще се дължи тя. • Ще бъдеш хубавица
и Бог дано един ден • те срещне с знатен рицар.“
„Да спрем дотука спора, • царице величава.
У колко от жените • тъй често проличава
как може скръб накрая • любов да победи.
От тях аз ще се пазя, • от тези две беди.“
В душата си Кримхилда • отрече любовта
и дълги дни прекара • в отрадна самота,
без тя да закопнее • за обич пламенна.
Но сетне с почест стана • на рицар смел жена.
Той същият сокол бе, • явил й се в съня,
от Ута разтълкуван. • За мъст тя зажадня
към своите роднини, • когато го убиха.
Смъртта на едного тъй • мнозина заплатиха.