Выбрать главу
пришиваха с галони • към дрехите парадни, на празника момците • да бъдат най-изрядни. Скамейки царят сложи • за публика подбрана. При летен поврат-слънце • синът му рицар стана.
Към черквата поеха • богатите васали и рицарите славни. • Традиции признали, обслужваха днес с радост • те бъдните бойци — така почели бяха • тях други храбреци.
Присъстваха и в храма • на меса в чест на Бога. Избликна от тълпата • възторг до изнемога, щом рицарската степен • от рицари получи там всеки с чест, каквато • едва ли пак ще случи.
А после се завтече • към оседлан жребец. Тъй вихрен бе турнирът • край царския дворец, че скоро се тресяха • просторните палати. Възбудено шумяха • юнаците сърцати.
На млади и на стари • от набезите мъжки дробеше се дървото • на копийните дръжки. Трески се разлетяха • до царските покои, усърдно развъртяха • бойци ръцете свои.
По знак на домакина • игрите прекратиха. Отведоха жребците • и в здрачината тиха що щитове лежаха • в двубои разломени, с изронени брилянти • в тревата разпилени.
А гостите на царя • поканиха от двора. Какви отбрани гозби • досадната умора прогонваха чрез вино, • поднесено с финес! На чужди и на свои • оказана бе чест.
Тоз ден, макар изпълнен • с веселия безброй, вагантите забавни • не знаеха покой: възнаградени щедро, • залисваха момците и жънеха похвали • на Зигмунд за земите.
Към Зигфрид царят рече • на рицарите где земя и замък в лен той • самият да даде. Връстниците си принцът • с имот ощастливи и бяха предоволни • от идването си.
Пак почна веселбата • и седем дена трая. Богатата Зиглинда • по навик най-накрая от обич към сина си • почете гости смели с червено злато в дар, та • любов да му спечели.
Не бе останал беден • вагант един поне. Раздаваха се щедро • доспехи и коне, като че ли животът • изтичаше след ден. Где поданикът бивал • е тъй възнаграден?
С възхвала празненството • почтено отшумя. Отпосле се разнесе • мълва из таз земя: велможи пожелали • да стане принцът цар, но Зигфрид не ламтеше • за титла господар.
Не щеше той по воля • на няколко велможи, дорде баща му жив е, • короната да сложи. Но бе готов да брани • от подлости и враг съдбата на подвластни • безстрашният юнак.

III епизод

Как Зигфрид пристига във Вормс

Сърцето му нарядко • терзаеше копнеж. Но скоро вест дочул бе • прекрасният младеж за чудна хубавица • в Бургундия, подир от нея той и радост, • и горести добил.
Известна бе далече • таз дивна красота, а успоредно с нея • съзрял в девицата бе всеки рицар славен • високо благородство, привличащо там гости • зарад душевно сходство.
Към любовта й както • стремяха се мнозина, в сърцето си Кримхилда • не скланяше да има един за свой любим там • сред толкова герои. Далеч бе още онзи, • с когото дом устрои.
Отрокът на Зиглинда, • сред воините най-мил, на дама като рицар • да служи бе решил и лесно би спечелил • най-хубава мома. Подир Кримхилда стана • на този принц жена.
Придумваха го близки • и рицари добре, щом дама на сърцето • държи да избере, по сан да му подхожда. • А Зигфрид пък, решил да ухажва дама, каза: • „Избрал съм аз Кримхилда —
бургундската принцеса, • девойката прекрасна, прочута с хубостта си: • натам сърце ме тласна. Не зная аз владетел, • комуто таз девица била би непомерна • съпруга и царица.“
На Зигмунд до ушите • достигна таз мълва. Сред воините си чул бе • да бъбрят за това синът му как Кримхилда • решил да покори. Вестта тъй ненадейна • стъписа го дори.