Със щитове красиви, • лъщящи, кръгловати
и с шлемове изящни • към царските палати
на Гунтер те поеха • със Зигфрид воглаве.
Тъй пищна кавалкада • за пръв път тук се взе.
На меча им върхът чак • до шпорите висеше,
от рицарите всеки • по копие държеше,
а пък това на Зигфрид • две педи бе широко
и с ръбовете остри • посичаше жестоко.
Юздите златоцветни • придърпвайки в ръка,
на кон с нагръдник свилен • те влязоха в града.
Тълпата възхитено • дошлите заоглежда,
придворните на Гунтер • притичаха насреща.
Юнаци най-сърцати — • бойци, оръженосци —
пред рицарите спряха • да срещнат тези гости
(тъй както се полага) • във своята страна.
Юздите им и щита • поеха те в ръка.
Да отведе конете • щом някой там понечи,
в ответ храбрецът Зигфрид • уверено му рече:
„Конете не водете • в конюшните сега,
че мислим да поемем • нататък веднага.
Комуто е известно, • да го не премълчи:
къде да срещна тозчас • на мен да съобщи
владетеля бургундски, • цар Гунтер пребогат.“
Един от тях отвърна, • с палата запознат:
„При господаря право • идете без охрана.
В оназ просторна зала • видях го отзарана
ведно със свойта свита. • Натам се отправете
и много царедворци • край него ще съзрете.“
А царят вече беше • добре осведомен,
че рицари приветни • дошли са този ден
с оръжия блестящи, • с разкошно облекло,
в Бургундия каквото • невиждано било.
Остана слисан царят: • отде се бяха взели
тез доблестни юнаци • с доспехи златнобели
и щитове солидни, • наскоро изковани?
За отговор кого ли • тук Гунтер да подкани?
От Мец героят Ортвин, • заможен воин напет,
тогава къмто царя • отправи тоз съвет:
„Щом нам са неизвестни, • то вий разпоредете
да дойде вуйчо Хаген • и му ги покажете.
Наясно и с царства е, • и с всякакви земи —
познае ли тез воини, • ще ни уведоми.“
Изпратен бе вестител • да им го доведе
и с рицарите свои • в палата той дойде.
Запита Хаген царя • от него що желае.
„Отбор юнаци чужди, • без някой да ги знае,
в палата се явиха. • Ако ви е известно
отде те са се взели, • кажете ми го честно.“
„С охота ще го сторя“ — • тъй Хаген му отвърна,
пристъпи до прозорец, • към гостите надзърна.
Хареса му видът им • с доспехите разкошни —
в Бургундия такива • не беше виждал още:
„Отдето и да идват, • владетел тях ги праща
или пък на владетел • те свита са блестяща.
Конете им добри са, • одеждите — приятни:
личи, че с облекло са • на рицари най-знатни.“
Подире той додаде: • „Затуй ще кажа само:
макар и да не сме се • ний срещали по-рано,
чини ми се на мене, • пък и изглежда ясно,
че Зигфрид е юнакът, • що крачи толкоз властно.
Със славата си идва • в страната ни така
героят, поразил веч • със силната ръка
два принца нибелунгски, • чеда на крал богат.
Що подвизи извършил • подир тоз воин сърцат!
Та яздейки един път • самичък в планината,
той смели нибелунги • съзрял пред пещерата,
съкровището кралско • отвред набиколили.
Не му били познати, • но бързо се сдружили.
От планината куха • изнесено изцяло,
пред тях на Нибелунг там • богатството лежало
и двама братя щели • да си го поделят.
Учудил се юнакът • над що се суетят.
Тогава приближил се • добре да ги огледа,
а някой щом съзрял го, • възкликнал към съседа:
«Юнакът Зигфрид туй е, • ксантенският герой!»
Натъкнал се при тях той • на странности безброй.
От Нибелунг и Шилбунг • сърдечно бил приет
и принцовете млади • по липса на съвет
горещо настояли • в съкровището дял
да им посочи вещо, • дорде им обещал.
Видял безценни, казват, • там камъни, корали,
които в сто талиги • не биха се побрали,
и нибелунгско злато, • червено и сияйно:
тях трябвало юнакът • да подели поравно.