В Бургундия разчу се • зловеща новина:
дошли са бързоходци • от някаква страна,
изпратени от двама • владетели незнайни.
Събудиха тревога • там вестите потайни.
Владетелите двама • сега ще назова:
саксонският богат княз • бе Людегер това
и кралят датски също • на име Людегаст.
Дружини храбри воини • държаха в свойта власт.
На Гунтер във страната • дошлите бързоходци
представители бяха • на тези пълководци.
Отведоха ги право • в просторните палати
пред царя да говорят • момците непознати.
Той срещна ги любезно. • „Добре дошли“ — им рече. —
„Вас кой ви е изпратил • от толкова далече
аз искам да узная?“ • Обзе ги тях боязън,
че могат да събудят • у царя неприязън.
„Царю, ако държите • вестта да съобщим,
за вас която носим, • ний няма да мълчим:
княз Людегер и брат му • крал Людегаст ви мразят.
С войска в земите ваши • те смятат да нагазят.
Затуй, че породили • сте в тях вий гняв и завист,
владетелите наши • питаят таз ненавист.
Към Вормс на Рейн ще тръгнат • на поход смел със сума
изпитани юнаци — • аз давам честна дума!
До седмици дванайсет • те трябва да нахлуят.
Приятелите ваши • туй нека да го чуят,
ако рекат да бранят • мира по тез земи,
че шлем и щит противник • безредно ще ломи.
Но ако помежду си • се вие спогодите,
дружините им няма • да доближат стените
на Вормс, та да посеят • навред злини безбройни
и гибел сред мнозина • от доблестните воини.“
„Изчакайте вий малко“ — • разпореди се царят, —
„ще трябва да размисля, • ответ за да отправя.
Аз приближени имам • и с тях ще се заемем
за тази вест злокобна • решение да вземем.“
Владетелят заможен • с помръкнало лице
заключи новината • във своето сърце.
Заръча той за Хаген • и други воини свои
да се явят при Гернот • сред царските покои.
Дойдоха най-добрите, • които бяха там,
и Гунтер рече: „Знайте, • подема се голям
военен поход срещу • Бургундия и нас!“
Отвърна Гернот, рицар • и достолепен княз:
„Ще ги посрещнем с меча • и храбро ще се браним,
на смърт обречените • да паднат ще оставим —
заради тях честта ми • не искам да пострада.
Затуй вразите наши • тук нека заповядат!“
„Тез мисли“ — рече Хаген — • „не одобрявам аз.
Безочлив Людегер е • тъй както Людегаст —
не можем толкоз скоро • войската да сберем.
Защо в делата Зигфрид • не бъде посветен?“
Вестителите царят • в града свой подслони.
Ненавистни му бяха, • но той разпореди
за тях да се погрижат • вежливо и добре,
приятели дорде си • на помощ призове.
Самият той изпаднал • бе в истинска тревога.
Съзря го тъй печален • млад рицар, гост на двора.
Не знаейки що беше • се случило тоз ден,
помоли го да бъде • за туй осведомен.