Хората ставаха и се разхождаха между редовете, но никога не се отдалечаваха много от местата си. Отделните части на амфитеатъра бяха разделени с високи стени, обозначаващи отделните градски класи. В дъното, от двете страни на императорската ложа, зрителите бяха загънати в бели тоги и скъпи туники, по които човек можеше да различи сенаторите, конниците, високопоставените длъжностни лица, търговците и банкерите. Над тази бяла ивица като тъмна, мръсна, кипяща вълна се виждаха зелените, сините, жълти и кафяви одежди на по-низшите класи. Търговците не притесняваха богатите. Те си бяха донесли собствени слънчобрани, навеси и обточени със злато по краищата сенници, кошове с капаци и кошници с богати ястия, мек хляб и хубаво вино. Зрителите не обръщаха внимание на кървавата каша по арената и вместо това зяпаха към императорската ложа, украсена с великолепни драперии. Те се напрягаха да зърнат императора и неговата майка — далечни образи, обгърнати в одежди с пурпурни ръбове, увенчани с посребрени лаврови венци, заобиколени от величието и разкоша на империята. Разглеждаха стражите в техните ризници и богато украсени с пера шлемове, блестящи под слънцето нагръдници, застаналите от двете страни на ложата знаменосци с орлите и отличителните знаци на легионите, облечени в кожи на пантера, мечка, лъв и вълк. Но най-много привличаха вниманието императорските тръбачи с позлатени рогове, които трябваше да вдигнат във въздуха, за да въдворят тишина, когато императорът решеше да поднови игрите.
Тълпата се люшкаше и вълнуваше, възбудата на хората беше почти осезаема. Жаждата за кръв се засилваше. Сега те нямаха търпение да се насладят на зрелището, което щеше да увенчае игрите: гледката на Муран, който се сражава за живота и честта си. Клавдия смучеше резенче нар, докато оглеждаше римската аристокрация. Безмълвно се поздрави за постигнатото миналия ден. Валенс имаше право. Агрипина бе изчезнала, а Даций явно премного бе зает с делата си. Носеше се слух, че още същата вечер се е измъкнал от Рим и е побързал да вземе кораб до Сиракуза, за да посети някакви свои търговски партньори.
Клавдия бе чакала в „Магариците“ с надежда, че Муран ще дойде, но чичо й подшушна, че той упорито тренирал и се подготвял. Полибий изпрати Извинявай в гладиаторската школа със съобщение, но момчето се върна с три само думи „Не ме забравяй“. Клавдия се опита да не плаче, докато седеше в трапезарията и слушаше как вестоносецът Меркурий угощава всички с новината, че Спицерий е бил убит от пропадналата си любовница и че Даций също има пръст в това деяние. Слухът пропълзя като пламък сред сухи съчки. Полибий използва всичките си познанства из вонящите улички на предградията, за да подшушне новината. Издирвача Салуст също помогна, а Валенс посети някои стари приятели сред различните гарнизони около града.
Клавдия плака, докато заспа, а рано преди зазоряване бе събудена от императорски вестоносец с покана, на която не можеше да откаже: августата изискваше присъствието й в императорската ложа в началото на игрите, уредени, за да се отбележи рождения ден на славния й син. Клавдия се изми, облече се и бързо пое по улиците, стиснала в едната си ръка тояга, а в другата камата, окачена на колана. Дори в този ранен утринен час тя забеляза самоделно изписани табели, в които се възвестяваха не само игрите и превъзходствата на отделните участници, но и новината за отравянето на Спицерий. Въпреки собствените си тревоги, Клавдия разбра, че новината е не само знак, че слуховете и клюките са наводнили града, тя отразяваше и сериозния характер на облозите и залаганията, разиграваните състояния, златото и среброто, които сменяваха собствениците си.
Веднага щом императорските гости пристигнаха в амфитеатъра и заеха местата си под екота на тръби, дрънкането на цимбали и животинския рев на тълпите, Елена щракна с пръсти и извика Клавдия напред. Императрицата беше във великолепно настроение, преизпълнена с радост от откриването на скъпоценния й меч. Тя изгледа странно Клавдия, докато описваше великото откритие на Тимотей, и Клавдия се запита дали не подозира всъщност истината.
— Но няма значение! — бъбреше Елена. — Каква е тази новина за Спицерий? Вярно ли е? Муран знае ли? Той как се чувства? Очаква ли победа?
Клавдия се опита да отговори, доколкото й бе възможно по-откровено. Елена развълнувано махна с ръка на Руфин и бързо зашепна, като правеше някакви знаци с пръсти. Клавдия заподозря, че императрицата променя залозите си. Руфин извика един писар със счетоводна книга и едва когато банкерът се отдръпна, Елена отново призова Клавдия с друга поредица въпроси относно убийствата във вила „Пулхра“. Имаше ли новини? Имаше ли някакъв напредък? Очите на Елена ядосано проблеснаха, когато Клавдия сви рамене и неясно промълви нещо в отговор, но императрицата я нарече и свое много добро мишле, и й подаде малка кесия заради безпокойствата, преди да я освободи да седне на мястото си отзад в ложата. След малко към нея се понесе Руфин, за да научи нещо повече, после довтаса и Крис. Тлъстият, потен дворцов управител сякаш пърхаше и Клавдия реши, че е по-добър артист от Нарцис, когото току-що бе пратила долу при „Портата на живота“ със съобщение за Муран. Крис махна с ръка, за да привлече вниманието й.