Муран бавно се раздвижи и застана пред вратата, използвайки червения си щит да привлече вниманието на животното, като го движеше в различни посоки. Бикът обаче пристъпваше назад и напред, поклащаше глава и пръхтеше, сякаш обмисляше какво да прави. Клавдия забеляза колко бързо се движи, грациозно като танцуващ кон, острите му копита едва докосваха земята. Тя гневно стисна зъби. Не разбираше от животни, но изборът, направен от някого, навярно от Даций, беше добър. Бикът беше изключителен екземпляр, вероятно победител в много борби.
Муран се придвижи напред с лека стъпка, опитвайки се да примами бика. Животното започна да отстъпва. Тълпата изохка като един човек, защото, без да изчака, да рие пред себе си и да мотае глава, бикът се втурна напред в мощен бърз, лек галоп, и се насочи право към Муран. Тълпата изрева, когато гладиаторът захвърли щита си и бързо се оттегли зад вратата. Бикът леко се извърна, приближи, започна да мушка с рога падналия щит, подметна го с глава и го стъпка под краката си. После се отдръпна, започна да рови с крака и пръхтеше, сякаш проучваше вратата и се чудеше какво е това нещо.
Настроението в амфитеатъра се промени. Клавдия почувства как мускулите на краката и бедрата й се напрягат. Някои от тълпата подвикваха и се подиграваха на усилията на Муран. Бикът най-подир го видя и заобиколи вратата за нов сблъсък. Борбата продължи, бикът бързо нападаше, Муран бягаше и използваше шита, който бе вдигнал, и вратата, за да се предпази. Посетителите от императорската ложа разгорещено обсъждаха тактиката им. Някои шепнеха, че това е проява на малодушие, други настояваха, че Муран трябва да измори бика.
Клавдия не разбираше какво става. Муран сякаш губеше сили, тялото му блестеше от пот, а бикът продължаваше да вилнее и да напада. Единственото, което забеляза, бе, че бикът вече не отстъпва, а обикаля около вратата, преди да нападне, като едва не разбиваше преградата, или да започне да мушка с рога смачкания щит, който Муран отново захвърли. Понякога движенията на Муран не бяха толкова бързи; веднъж се спъна и се претърколи по пясъка, за да избегне копитата и разсичащите рога.
Борбата се проточи. Хората започнаха да се подиграват но се оказа, че се заблуждават. Бикът вече показваше признаци на изтощение и яростта му понамаля. Нападенията му станаха по-кратки, но все още енергични. Отново въоръжен с меч и щит, Муран застана пред вратата и започна да предизвиква бика да го нападне. Като порови с крака земята пред себе си, бикът приведе голямата си черна глава и се втурна, бърз като стрела, излетяла от тетивата на лък. Този път Муран не отстъпи. Всъщност захвърли щита и се втурна да пресрещне бика. Тълпата ахна и закрещя. Бикът се опита да забави скоростта си. Като танцьор, като атлет, който се прицелва във вратата, Муран подскочи във въздуха и с грациозно премятане през глава се намери върху бика. Недоумяващото животно не можа да спре и се блъсна в дървената платформа, която подпираше вратата. Ударът сякаш го зашемети, то се препъна и се опита да се върне. Полуприведен, Муран направи бързо движение. Насочи меча си обратно и удари с него левия крак на животното, като преряза мускула и сухожилията. После бързо се отдръпна и нанесе втори удар по другия крак, макар и не толкова дълбок или опасен. Ревящ от болка, бикът се обърна, но движенията му сега бяха по-бавни и не толкова опасни. Сякаш не разбираше, че е ранен, опита се да нападне и се стовари на задните си крака. Муран отново започна да мушка и удря, като този път сряза един от предните крака точно над копитото. Сериозно ранен, бикът залитна и се олюля. Тълпата крещеше и приветстваше умението и храбростта на Муран. Гладиаторът вдигна меча и притисна плоскостта на острието към лицето си, сякаш поздравяваше противника. Бикът с препъване тръгна напред и се повали на колене. Муран се промъкна от едната му страна и дълбоко заби меча отзад във врата на животното. От раната избликна кръв. Бикът се задави, изрева и падна изведнъж, а тълпата скочи на крака и даде израз на възхищението си.