— Казах му, че е важно. Работата е неотложна!
— Да, да, така е! — съгласи се Клавдия. — Хайде, Салусте — подаде му тя бокал с вино, — време е да празнуваме.
Веселбата продължи до късно през нощта. Много от гостите заспаха на лежанките си. Клавдия внимаваше какво яде и пие. Просто си седеше и гледаше как всички поздравяват Муран и вдигат наздравици в негова чест. Един въпрос не й даваше мира: защо императорът бе помилвал Мелеагър? Тя много пъти се беше замисляла над това, след като си тръгна от арената, но разбира се, тук нямаше никой приближен на императорското семейство, който да й каже; е, поне не и до утре. Клавдия набързо целуна Муран за лека нощ, качи се в стаичката си и легна на леглото, заслушана в шумовете откъм градината, докато продължаваше да мисли за всичко, което бе научила за ужасните убийства във вила „Пулхра“. Беше вкарала Агрипина в капана, сега се питаше дали ще успее да примами така и убиеца. Сетне пак започна да си изброява на ум доказателствата.
— Първо, Сизий; второ, пожарът в небето; трето, въжетата; четвърто, Капуа; пето, мълчаливият пешеходец; шесто, тишината и кражбата.
Продължи да си повтаря тези думи, докато заспа дълбоко.
Събуди се доста след зазоряване и като погледна през прозореца, установи, че денят ще бъде прекрасен. Съблече се, изми се, премени се в чисти дрехи и бързо изтича по стълбите към кухнята, където хапна хляб и маслини, и изпи канче доста слабо пиво. Океан вече бе станал. Той започна да почиства боклуците от градината и да буди различните посетители, заспали на най-изненадващи места. Откриха Стоика Симон в лозето, излегнал се на посипаната с камъчета пътека толкова удобно и спокойно, сякаш спеше на пухен дюшек. Сводника Петроний и две от момичетата му се бяха унесли в градината и продължаваха да спят, опрели гръб в дърветата. Океан ги събуди, като плисна вода върху лицата им и ги разтресе енергично.
— Къде е Муран? — попита Клавдия. Океан посочи с пръст:
— Спи дълбоко в „Покоите на Венера“. Защо?
— Очаквам посетители! — призна тя.
— О, не! — изстена бившият гладиатор. — Полибий вече мърмори, че използваш градината му за съвещателна зала!
— Е, за последен път! Когато посетителите ми пристигнат, искам да донесеш кани с вино, вода, пресен хляб и нарязани плодове. Ще намериш каквото трябва в кухнята. После, върви и събуди чичо и Муран; ще трябва да се въоръжат.
Океан я сграбчи за раменете.
— Не, Океане, слушай! Искам тези посетители да не заподозрат нищо. След като сервираш храната, трябва да доведеш Полибий и Муран. Полибий има някъде лък и колчан. Трябва да ги намери и да бъде готов да ги използва. И накрая — никой, ама съвсем никой, да не излиза от тази градина без мое позволение.
Изненадан, Океан предано обеща, че ще направи всичко, за което го помоли Клавдия. Тя обиколи градината да провери дали няма и други заспали посетители, после извади възглавнички, за да могат посетителите й да се разположат в сянката на дърветата. Слънцето вече се издигна високо и до нея достигаха шумовете от околните улици. Появи се Попея и запита Клавдия какво става.
Племенницата й я целуна по страните и повтори онова, което бе казала на Океан. После се качи в стаичката си, взе камата и тоягата, занесе ги в градината и ги скри под купчина възглавници. Сетне седна отгоре с кръстосани крака и с ленено платно върху коленете, накъса маргаритки и започна да плете венец от тях.
Почти привършваше, когато гостите й пристигнаха. Загърнат в кожената си наметка, Бур с военна стъпка прекоси градината, ризницата му подрънкваше, сякаш вървеше из някой германски лес. Поздрави с ръмжене всички и вече се канеше да прегърне Клавдия, за да я нацелува, но видя венчето и се задоволи само да я млесне по челото. Искаше му се да поговори с Муран за битката, но Клавдия му нареди да седне до нея. Тимотей изглеждаше доста сънен, хапеше долната си устна и почесваше небръснатата си страна. Гай Тулий обаче изглеждаше спокоен и съсредоточен. Беше облечен в поръбена в червено снежнобяла туника, с походни ботуши и оръжеен колан, преметнат през рамо. Поздрави Клавдия с приятелско шляпване по ръката и откровено възхитен, огледа градината, преди да седне срещу нея.
Океан приближи с кана и поднос с бокали. Той изпитателно погледна Клавдия, която му благодари и го помоли да покани Нарцис при тях, ако трябва, да го измъкне от леглото. Тя наля вино. С прозевки и почесване се появи и Нарцис, който тихичко се оригваше и се извини, че предната нощ премного е пил и ял. Той се настани колкото му е възможно по-удобно. Клавдия долови предупредителния поглед, който Тимотей му отправи.