— Защо сме тук? — плесна се по бедрата Бур. — Много ми е приятно да те видя, Клавдия, но защо сме тук? Къде е Муран? Всички говорят за чутовния му подвиг. Онова, което направи, трудно би го сторил дори германец, дори голям вожд като мен.
Клавдия остави встрани венчето от маргаритки.
— Гай — наведе се тя, — искам оръжейния ти колан. Той направи гримаса, но й го подаде. Клавдия веднага го подаде на Бур, Гай се опита да протестира, но Клавдия го възпря с ръка.
— Гай, искам да ме изслушаш. Повиках те тук от двора, независимо дали е в Палатина или във вила „Пулхра“, за да те обвиня в убийство. Ти си отговорен за смъртта на Дионисий, Юстин и Септим.
— Това са глупости! — задиша тежко Гай и извърна очи към Бур, който стискаше здраво колана му.
Нарцис и Тимотей зяпнаха, Бур изглеждаше слисан, макар че хитрият германец достатъчно добре познаваше Клавдия, за да разбере че тя няма да отправя пресилени обвинения, ако не е сигурна. Клавдия посочи към кръчмата.
— Там са чичо ми и други въоръжени мъже, Полибий — излъга тя — стреля отлично с лък, а Бур, разбира се, ще направи всичко по силите си, за да не позволи да избягаш от тази градина. Ти си убиец, Гай, езичник, който особено много мрази християните и по-специално християнската общност в Капуа. Когато за първи път те видях, аз ти донесох благопожелания от Спицерий. Вие двамата сте били приятели като момчета, гонили сте се по полетата край Сизий, малко селце до Капуа. Ти тогава много бързо смени темата и никога не спомена отново за това.
— Сигурна съм, че веднъж ти каза във вила „Пулхра“, че не знаеш нищо за Капуа, за християните там или за преследванията им. Ти лъжеше, разбира се, и аз мога да го докажа. Приятелят ми Издирвача Салуст много внимателно проучи нещата — не в Капуа, а сред селяните около града. Той намери доказателства за някои си Луций и Октавия. Те били бездетно семейство и си взели момче сираче, единственият син на хора, които работили за тях. Мисля, че бащата бил надзирател в чифлика им. Родителите умрели от треска и синът им, малкият Гай, бил отгледан от обичащите деца Луций и Октавия, които се отнасяли с него като със свой син. Разбира се, хората още помнят Гай и Спицерий, които играели на войници сред полята и в горите наоколо. Още ненавършило дванайсет години, момчето постъпило във войската и оттогава селяните вече нито го видели, нито чули нещо за него. Мислели, че служи някъде в чужбина. Когато младежът получил по-висок пост, Диоклециан започнал жестоките си гонения срещу християните и императорските агенти започнали внимателно да наблюдават Капуа. Капуа била опасна, защото там християните били не само роби или дребни служители, а и видни хора, които започнали да контролират училищата и други институции в града. Били ужасни времена, нали, Гай?
Тя замълча. Тимотей и Нарцис сега се преместиха още по-близо един до друг, сякаш да се защитят. Бур захвърли оръжейния колан на Гай надалеч и едната му ръка легна върху дръжката на собствената му кама. Гай бе пребледнял, единствено капчиците пот, струящи по страните му, издаваха неговата възбуда.
— Наистина съм сирак… — заекна той, — но никога не съм бил в Капуа, аз…
— Недей да лъжеш! — меко произнесе Клавдия. — Може и да си добавил ново име към името си, но в римската войска се пазят извънредно подробни архиви. Някъде сред тях ще открия името ти, възрастта ти и откъде произхождаш.
Пак замълча и отпи от виното си, като огледа Гай от главата до петите, но не откри никакво скрито оръжие.
— Времена на терор! — поде тя. — Християните от Капуа и други места били обкръжени, настъпило време за уреждане на стари сметки и обиди. Дионисий и Септим, християнски учени, били подплашени до смърт, за да предадат и други имена. Луций и Октавия не били християни, но по някакъв начин били включени в гоненията. Били само бедни селяни и никой не можел да им помогне, а осиновеният им син вероятно бил на стотици километра надалеч. Не знам кой ги е предал и защо; може да е бил Дионисий или Септим. Сигурна съм, че ти сам си прегледал архивите, макар че мъже като теб и Крис страстно желаят да унищожат всичко, свързано с онези дни, когато християните били преследвани като плъхове из каналите.
Клавдия взе венеца с маргаритките и го постави на дланта си.