— Навярно! — отговори Муран. — Лекарят огледа повърнатото и каза, че вони като отходна яма. Може да е било беладона, татул или нещо, което да приспи Спицерий. Лекарят каза, че имал голям късмет, оживял, защото има телосложение на вол. Но сега обвиняват мен. В чашата на Спицерий откриха някакъв прашец, а в моята и в останалото вино в делвата нямаше нищо подобно.
Муран посочи с пръст:
— И нещата, разбира се, се усложниха от това, че Полибий ме подкрепя и че той донесе виното. Накратко, обвиняват ме, че съм упоил Спицерий. Говорят, че може да съм виновен в опит за убийство.
— Но това не е вярно! — разпалено отвърна Клавдия. — Чашата е била на масата, наоколо са се навъртали всякакви хора, така каза Полибий. А сега какво ще стане?
— Другата седмица Руфин урежда игри в чест на рождения ден на императора. Отново ще се сражавам. Този път няма да има вино и това ще е битка до смърт!
— Защо не се откажеш!? — помоли Клавдия.
— Искам да дойде денят, когато ще бъда victor ludorum и ще получа венеца.
— Но има ли още една битка след Спицерий?
— О, да, последна, в която аз или Спицерий ще трябва да се изправим срещу Мелеагър, Чудото на сто града.
— А той наистина ли е чудо?
— Не, просто сам се нарича така, но е хитрец. Ще го обърне на смях, когато чуе новината.
— Всъщност, истинска вреда няма! — Клавдия докосна лицето на Муран. — Нямат доказателства, че ти си отровил виното и двамата пак ще се биете. Между другото, как е Спицерий?
— Доста по-добре тази вечер и доста спокоен, когато го посетих. Каза, че не ме държи отговорен. Стисна ръката ми и заяви, че все още е по-добрият.
— Може и сам да я е глътнал! — обади се Клавдия. — Няма да е първият гладиатор, опитал някакъв магьоснически прах. Хайде, усмихни се, чичо наистина се старае с всички сили!
— А ти как си? — Муран се наклони по-близо до нея и като не обърна внимание на ревнивата гримаса на прислужницата Януария, изтри едно мазно петънце от ъгълчето на устата на Клавдия с кърпата си. Тя се усмихна ослепително и мълчаливо си пожела красивият, синеок, червенокос гладиатор да получи удовлетворение, да се оттегли и да остане с нея.
— За какво мислиш, малката? — пошепна Муран. — Още ли търсиш мъжа с пурпурния бокал, татуиран на китката? Каза ми, че вероятно е войник от Илирийския полк. Не ми ли каза, че банкерът Руфин знае нещо за него? Затова ли работиш в двореца?
— Аз съм вестоносец — усмихна се Клавдия. — Пренасям пощата на императрицата.
— Сигурно! — Муран сниши глас така, че гълчавата на сътрапезниците им да заглуши думите му. — Шпионка ли си, Клавдия? Една от дворцовите агенти?
— Защо, Муран? — Клепачите на Клавдия затрепкаха.
— Шпионка ли си?
Тя изчака, докато вратата се отвори и влезе един пътуващ търговец с провесена на гърдите табла с украшения, египетски скарабеи, медальони на Изида и пакетчета със серни клечки. Той протегна подобната си на рачешка щипка ръка, която беше пълна с денарии, и поиска нещо за пиене, каквото и да е. После улови погледа на Клавдия:
— И риба! — нагло добави той — Обходих Виа Апия, помагах в един магазин точно край паметниците на третата миля — ухили се и показа изпочупените си зъби. — Знаете мястото, християните разправят, че там Себастиян22 бил пронизан със стрели. Утре трябва да се върна там около шестия час, затова искам храна и сигурен подслон за през нощта. — Той продължи да дърдори, докато прислужник му донесе малък кърчаг вино и чиния с нарязана риба. Търговецът пак хвърли бърз поглед към Клавдия, преди да се оттегли в ъгъла.
Клавдия отвърна очи. Силвестър й пращаше съобщението си. Трябваше да бъде в катакомбите утре сутринта, сред паметниците в гробището край третата миля на „Апиевият път“…
Клавдия се събуди много преди зазоряване. Винаги спеше добре в малката си стаичка над кръчмата. Попея беше направила всичко, за да стане стаята удобна и приятна. Беше облепила едната стена с памучна тъкан, изрисувана с скачащи диви кози, беше поставила бронзова трикрака масичка, стол от акациево дърво и резбована египетска ракла, където Клавдия можеше да държи вещите си. Клавдия стана и отиде в градината при извора. Вятърът бе студен, слънцето се канеше да изгрее и градината още беше свежа, преди да настъпят влагата и горещината. Тя грижливо се изми, сетне се върна в стаичката си и се преоблече със зелена туника с бродерии по ръба и тъмнокафява наметка, която използваше, за да скрие камата, окачена на колана на кръста й. Взе твърдата си шапка с широка периферия и слезе в кухнята, където едно полузаспало момче от кръчмарската прислуга й поднесе от останалата от вчера храна в малката стая извън сградата, в която месят хляб. Клавдия пийна малко разредено с вода вино, каза на момчето да се връща в леглото, отвори кепенците, прехвърли се и се спусна навън.
22
Св. Себастиян, римски офицер, роден в Нарбона, загинал мъченически през III век, покровител на стрелците с лък. — (Бел.прев.)