Агрипина падна в капана.
— Не, не знаех! — вдигна глава. — Никога нищичко не съм знаела за това. Дойдох тук и мислех, че Спицерий ме очаква като буен елен. Желаех му само доброто!
Клавдия стана на крака и върна камата в ножницата.
— Но ти му даде грима, нали така?
— Да, да! — Агрипина още повече се заплете в лъжите си. — Да, така е! Исках с нещо да му помогна да се сражава по-добре! Даций ми даде някакъв прах. Аз го смесих с грима, но когато го видях да припада, се подплаших и пуснах остатъка в чашата му. Не съм искала Муран да бъде обвинен.
— Същото се отнася и до двете хапчета, нали? — попита Клавдия. — С лека на Даций против импотентност?
— Точно както казваш.
Клавдия прикри презрението си към тази, готова да предаде всекиго жена, която лъжеше, за да спаси собствения си живот. Агрипина скочи на крака. Нарцис понечи да я възпре, но Клавдия кимна с глава:
— Ако искаш да си вървиш, стори го.
Клавдия й направи път. Агрипина се промъкна край нея и почти затича по тревата обратно към кръчмата.
— Ще я оставиш ли да си тръгне? — попита Нарцис. Клавдия допря пръст към устните си:
— Не мисля, че трябва да правим каквото и да е. В кръчмата седят двама от хората на Даций. Агрипина обвини не само себе си, но и мъжа, който я контролира. Не разбираш ли, Валенс? Тя ще се върне и ще му каже, че ние знаем всичко. Не мисля, че на Даций ще му бъде приятно да го чуе.
Клавдия отправи поглед към небето.
— Мисля, че това е последният ден, който Агрипина ще прекара на земята.
— Съгласен съм — Валенс се изправи и отръска тревата от робата си. — Но, с твое позволение — въздъхна той, — бих желал все пак да придвижа нещата. Познавам по-отблизо един началник стража. Мисля да ида при него и да му кажа какво научихме.
— Няма да имат достатъчно доказателства, за да арестуват Даций.
Върху старото лице на Валенс се появи усмивка:
— О, мисля, че с Даций ще се справят малко по-различно. Спицерий имаше много приятели. Те ще се погрижат за него, както самият той ще има грижата за Агрипина. Аз само ще подпомогна нещата. Твоят чичо говореше за вестоносеца Меркурий — Клавдия широко се засмя, разбрала онова, което намекваше Валенс. — Ще ида да разкажа на Полибий всичко, което се случи тук. Когато Муран излезе на арената, повечето хора в Рим вече ще са наясно с истината.
Слънцето прежуряше в обедното небе. Горещината беше толкова потискаща, че бяха опънали докрай големия навес, който пазеше тълпите в амфитеатъра, роби се трудеха усилено на помпите, пръскащи зрителите със студена ароматизирана вода. Клавдия седна в дъното на императорската ложа и с полузатворени очи загледа Константин и неговото семейство. Всички бяха там — императорът, августата Елена, Руфин, Крис, а Гай Тулий в блестяща ризница стоеше зад императорския трон. Наоколо се тълпяха съпруги, приятели, клиенти и всякакви хрантутници. Навсякъде се виждаха забързани прислужници с кани и бокали със изстудени питиета, и сребърни блюда, препълнени с високи купчини замразени плодове. Жената на Руфин се изсмя. Звуците, които издаде, приличаха повече на цвилене, помисли Клавдия, също като разгонена кобила. Жената се бе привела над императорския трон, готова да сподели клюки и слухове. Писари и чиновници се занимаваха с пергаментови свитъци, защото бяха донесли документи, които императорът и майка му трябваше да прочетат, проучат и подпечатат. Императорската ложа на централния подиум във Флавиевия амфитеатър бе просмукала от мирис на мастило, пергамент, топящ се восък и разбира се, налагащата се над всичко миризма на кръв, издигаща се от осеяния със съсиреци пясък долу.
Робите вече обърнаха, разгребаха и пресяха специално докарания мек пясък, който блестеше като златен прах, почистиха кръвта и събраха във ведра с осолена вода останките от човешка плът, за да ги отнесат в клетките на зверовете в подземията дълбоко под амфитеатъра. Човек можеше да чуе ехото от рева на тези диви, терзани от глад животни, което се носеше по мрачните тунели. Вече не бяха толкова много. Повечето тигри, пантери, лъвове и мечки бяха избити в сутрешното клане. Десетките хиляди зрители, насядали по балконите, използваха прекъсването в този кървав ритуал, за да си купят приготвено с подправки месо, нарязани плодове и изстуден пъпеш от търговци и амбулантни разносвачи, които се потяха над стоката си, качваха се и слизаха по стъпалата, и високо подвикваха цените. Клавдия отдавна бе решила никога да не купува от тях; Полибий й бе разказал ужасяващи неща — как някои обилно подправят месото и мачкат хляба и плодовете, за да отстранят всяка следа от мухъл и разложение.