Точно отпред един малчуган беше застанал върху щайга в черен кръг вода и въртеше за опашката нещо, което ми заприлича на мъртва котка. Щом автобусът наближи, той метна косматото трупче, което отскочи кухо о предното стъкло, и аз видях, че е плъх. Шофьорът изруга и зави към хлапето. То отскочи с пъргави мургави крачета, а щайгата, върху която беше стояло, се разцепи на трески под дясната ни гума.
— Вие, естествено, разбирате, защото сте поет — каза Кришна и оголи ситни остри зъбки.
— А осветлението? — напомних аз.
Усещах как в мен се надига гняв. Амрита ме докосна с лявата си ръка по китката.
— Бутонът е повреден — отвърна Кришна.
Завихме и излязохме на просторен площад. Нещо като парк прорязваше на плътна черна черта плетеницата занемарени постройки. В средата на задръстения с какво ли не площад бяха изоставени два трамвая, десетина семейства се бяха сгушили под увиснал платнен навес наблизо. Отново заваля. Внезапният порой забарабани като пестници от тъмното небе по метала на автобуса. Имаше чистачка само откъм страната на шофьора и тя се задвижи вяло през завесата на дъжда, която не след дълго ни отдели като с було от града.
— Трябва да поговорим за господин М. Дас — каза Кришна.
Примигах.
— Бих искал да угасим осветлението — провлачих аз бавно и ясно.
Още от летището в мен се трупаше необясним гняв. Знаех, че още малко и ще започна да душа този самонадеян безчувствен тъпанар, да го душа, докато, жабешките му очи изскочат от тъпата му глава. Усещах как ядът се плисва в мен като топлината на силна напитка. Амрита явно долови обзелата ме за миг лудост, защото ме стисна като с менгеме за ръката.
— Много е важно да поговоря с вас за господин М. Дас — продължи Кришна.
В автобуса бе непоносимо горещо. По лицата ни бяха избили капки пот с размерите на мехури от изгорено. Дъхът ни сякаш увисваше като пара във въздуха, а светът бе все така затулен от тътнещия пороен дъжд навън.
— Ще изключа това проклето осветление — заявих аз и понечих да стана.
Ако не беше Виктория, Амрита сигурно щеше да ме спре и с двете ръце. Когато се надвесих над Кришна, той вдигна изненадан гъсти вежди. Отскубнах дясната си ръка точно когато Амрита каза:
— Не се притеснявай, Боби. Пристигнахме. Виж, ето го и хотела.
Наведох се да погледна през прозореца. Поройният дъжд бе спрял точно толкова внезапно, както и бе започнал, Сега само ръмеше. Гневът ми отстъпи заедно с все по-тихото трополене на дъжда по покрива.
— Може би ще поговорим по-късно, господин Лучак — рече Кришна. — Много важно е. Може би утре.
— Да.
Гушнах Виктория и тръгнах да слизам.
Фасадата на грандхотел „Оберой“ беше черна като гранитен зъбер, но през двойните врати се процеждаше светлина. Над тротоара пред входа имаше опърпан навес. В здрача от двете страни стояха по десетина души с лъскави от дъжда чадъри. Някои държаха мокри плакати. Върху един различих сърп и чук и английската дума „НЕСПРАВЕДЛИВ“.
— Стачници — обясни Кришна и щракна с пръсти пред лицето на сънения портиер в червено сако.
Свих рамене. Не се изненадах, че пред потънал в мрак хотел в един и половина след полунощ в Калкута по време на мусоните има стачка. През последния половин час чувството за реалност като че ли ме беше напуснало. Ушите ми бучаха, сякаш чувах жуженето на безброй насекоми. „Умора от полета“, помислих си аз.
— Благодаря ви, че ни посрещнахте — каза Амрита, когато Кришна скочи отново в автобуса.
Той ни озари с гримасата си като на малка акула.
— Да, да. Ще поговоря с вас утре. Лека нощ. Лека нощ.
За да влезе в хотела, човек трябваше да мине по няколко тъмни коридора, които отделяха като защитен лабиринт фоайето от улицата. Самото фоайе беше осветено сравнително добре. Администраторът беше бодър, добре облечен и ни се зарадва. Да, разбира се, че имало резервации за господин и госпожа Лучак. Да, били получили телекса, че ще закъснеем. Пиколото беше възрастен мъж, но въпреки това започна да гука на Виктория, докато се качвахме с асансьора на шестия етаж, и аз му дадох десет рупии.
Стаята ни беше огромна като пещера и тънеше в здрач както всичко в този град, но изглеждаше сравнително чиста и на вратата имаше тежко резе.